Обществено или частно заведение, където се извършва диагностиката и лечението на децата и юношите с изявени неуспехи в училище, Чиято дезадаптация се дължи на нервнопсихични или по-веденчески разстройства. Инициатори за създаването на ме-дико-психопедагогически центрове са А. Берж и Г. Мако, които през 1946 год. откриват в Париж „Център Клод Бернар". Малко след това Ж. Бутоние и М. Дебес създават подобни заведения в Страсбург (1947) и Мюлуз (1949). Оттогава броят на центровете непрекъснато се увеличава. Тяхната мисия е двойна: установяване на диагнозата и лечение на разстройствата, без субектите да се отделят от естествената им среда. Най-често става дума за дребни психологически смущения или за инструментални трудности (психомоторни и езикови разстройства), които се лекуват чрез психотерапия или чрез рехабилитация. Лечението включва въздействие върху семейството, което получава педагогически, възпитателни или психологически съвети. Полето на действие на медико-психопедагогическите центрове е близко до това на групите за психопедагогическа помощ и на диспансерите за психоигиена.
