Заведение за възрастни инвалиди, неспособни на самостоятелност хора, конто се нуждаят от постоянни грижи и лекарско наблюдение. Домовете за социални грижи бяха създадени с постановлението от 26 декември 1975 год. в приложение на ч л .46 от Закона за насочване на хората с физически и умствени увреждания (30 юни 1975 год.). Предназначени са за субекти, страдащи от умствена изостаналост*, двигателни разстройства, сензорни дефекти, които не могат да се грижат за себе си и се нуждаят от постоянни грижи и лекарско наблюдение. Те не са големи (средно 30-40 легла), използват многоброен персонал, който помага на пансионерите във всекидневните им дейности (тоалет, обличане, хранене...), развлича ги и ги лекува. Персоналът се ръководи от екип, включващ обикновено психолог, лекар, болногледач, специализиран преподавател, невролог, рехабилитатор. Циркулярното писмо на Министерството от 28 декември 1978 год. набляга на необходимостта да се запазят връзките на болните със семействата им като се избягва географската изолация, като се улеснява приемът на нуждаещите се по всяко време на денонощието, като се създават структури за посрещане на семействата в заведението и като се дава на пациентите възможност да участват в управлението на институт.
