Субект, който оглавява група, увлича я и я ръководи. С навлизането на психологията в промишлеността и в армията пред психолозите, натоварени с подбора на кадрите, изниква проблемът за ръководителя. Най-напред те констатират, че общовъзприетите мнения (ръководителят е компетентен, решителен, властен и т. н.) невинаги са валидни; те съответстват повече на социалния стереотип, отколкото на действителността, която е безкрайно по-нюансирана и сложна. Не съществува един, а множество типове лидери, като всеки от тях варира според специфичните характеристики на своята група: войскова част, трудова бригада, отдел за организиране на отдиха; детски групи, юношески групи, групи от мъже или жени и т. н. Под влиянието на К. Левин и неговите ученици интересът се измества от водача към групата и вътрешната й динамика. Управлението вече не се разглежда като индивидуален феномен, а като резултат от социални интеракции, от задачата, която трябва да бъде изпълнена, както и от факторите, структурата и мрежите на съобщителните средства, характерни за групата (например предаване на информацията по йерархичен път). Посредством експериментиране върху малки групи бе установено, че позицията на даден субект в определена комуникационна система е това, което определя функцията му на лидер; в система с кръгова форма субектът в центъра заема това място, защото той приема и предава най-много информация. От друга страна, социометрията доказва, че в група, където се намесват симпатии и антипатии, най-често ролята на ръководител играе индивидът, който бива избран от колегите си поради своите човешки качества, въпреки че невинаги е най-компетентният. Обикновено в неинституциализираните групи се наблюдава установяването на двама лидери, единият от които е приеман заради идеите и ефективността му, а другият - заради личното му обаяние; техните влияния се допълват както в конституционните монархии (кралят и министър-председателят) или в семейството (бащата и майката). Социалната роля, а не личните му качества е това, което в по-голяма степен определя ръководителя. Именно ръководителят е този, който придава на групата необходимата спойка за осъществяването на нейните цели. Като се има предвид този критерий, бяха създадени конкретни ситуации за подбор на офицери и ръководители на предприятия. На първите се предлага да преминат дълбока река с подръчни средства, а на вторите - да решат проблем от общ интерес, като специални наблюдатели регистрират поведението им. По такъв начин се извършва доближаване до действителната обстановка (единствената, която може да потвърди качествата на ръководителя), но все пак не може напълно да се избегне изкуственият характер на тези опити.
