Разлагане на цялото на съставните му елементи. Анализът е мисловен механизъм, който съсредоточава вниманието върху всяка от частите на множеството и търси възможните връзки между тях. Той образува със синтеза единство, допълваща рефлексията цялост. Посредством процеса на последователни диференциации от общото до началните елементи анализът се съчетава със синтеза значително преди края на мисловния процес; прегрупиранията се извършват бързо и се появява общата схема, която интелигентността възприема. Този метод изглежда най-ефикасен за преодоляване на трудностите, които умът среща по пътя на познанието и затова се използва при повечето педагогически подходи. Например обучението в четене по глобалния метод се основава на този принцип. В областта на психологията същият метод позволява да се открие мотивацията на определено поведение. Тук той се прилага върху съновиденията, забравените факти, лапсусите и нагласите, чието скрито значение разкрива. В трудовата сфера анализът на производствените задачи и на отношението „човек - машина" заема решаващо място. Той позволява да се изчисли относителната стойност на труда и справедливото му възнаграждение, да се посочат най-простите пътища и излишните жестове, да се избягват трудовите злополуки, да се изгради у обучаваните рационален подход.
