Съвкупност от психични явления. Разграничават се следните типове мислене: будно, реалистично мислене, ориентирано към адаптиране спрямо външния свят, и аутистично, или онирично, мислене, ръководено от ефективните потребности на личността. Първото, което се подчинява на рационалните принципи, формирани по време на развитието и в контакт с действителността, е социализирано; то се изразява чрез изречението (съждението) или думата (идеята, понятието). Второто, което се отклонява от законите на логиката и е десоциализирано, използва предимно символни представи, натоварени с афективно значение, среща се при шизофрениите, но се проявява и в сънищата на нормалните хора. Най-общо, може да се каже, че ониричното (или аутистично) мислене съдържа явления, изтласкани от будното съзнание. Това е вътрешно мислене, което се задоволява със символа и не изисква употребата на езика, тъй като не е предназначено за комуникация. Будното мислене, напротив, е тясно свързано с речта; бихейвиористите (Дж. Б. Уотсън) дори смятат, че то не е нищо друго освен реч, останала неозвучена вследствие на недостиг на двигателна възбуда към звукопроизвеждащите органи. Въпреки че това обяснение изглежда неправилно, все пак е вярно твърдението, че будното мислене е акт, който насочва целия организъм към комуникацията. Експериментите го доказват убедително: ако един човек бъде помолен да мисли за определен предмет, върху езика и върху устните му (или по върховете на пръстите, ако е глухоням) се регистрират токове, подобни на тези, които се констатират, когато думите еа действително произнесени. Следователно езикът и мисленето са тясно свързани и реципрочно си влияят, те се развиват успоредно и разстройството на едното от тях се отразява на другото.
