Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Мислене

Съвкупност от психични явления. Разграничават се следните типове мислене: будно, реалистично мислене, ориентирано към адаптиране спрямо външния свят, и аутистично, или онирично, мислене, ръководено от ефективните потребности на личността. Първото, което се подчинява на рационалните принципи, формирани по време на развитието и в контакт с действителността, е социализирано; то се изразява чрез изречението (съждението) или думата (идеята, понятието). Второто, което се отклонява от законите на логиката и е десоциализирано, използва предимно символни представи, натоварени с афективно значение, среща се при шизофрениите, но се проявява и в сънищата на нормалните хора. Най-общо, може да се каже, че ониричното (или аутистично) мислене съдържа явления, изтласкани от будното съзнание. Това е вътрешно мислене, което се задоволява със символа и не изисква употребата на езика, тъй като не е предназначено за комуникация. Будното мислене, напротив, е тясно свързано с речта; бихейвиористите (Дж. Б. Уотсън) дори смятат, че то не е нищо друго освен реч, останала неозвучена вследствие на недостиг на двигателна възбуда към звукопроизвеждащите органи. Въпреки че това обяснение изглежда неправилно, все пак е вярно твърдението, че будното мислене е акт, който насочва целия организъм към комуникацията. Експериментите го доказват убедително: ако един човек бъде помолен да мисли за определен предмет, върху езика и върху устните му (или по върховете на пръстите, ако е глухоням) се регистрират токове, подобни на тези, които се констатират, когато думите еа действително произнесени. Следователно езикът и мисленето са тясно свързани и реципрочно си влияят, те се развиват успоредно и разстройството на едното от тях се отразява на другото.