1. Прехвърляне на придобито в една област умение върху сродна дейност (например, владеенето на машинопис улеснява"обучението по информатика).
2. Психологически процес, свързан с повторителните автоматизми, който се стреми да прехвърли върху явно неутрални хора или предмети емоции и нагласи, съществували в детството.
3. В психоаналитичната практика - афективно отношение, което пациентът установявя с аналитика, неадекватно на реалната терапевтична ситуация и детерминирано от стари анахронични структури. Прехвърлянето на благоприятни чувства върху терапевта представлява положително пренасяне, а на враждебни чувства - отрицателно пренасяне. Осъзнаването на приятелските или враждебните нагласи, установени в детството на пациента и проецирани върху психоаналитичната ситуация, му позволява да разбере своето поведение и да го промени в зависимост от конкретните елементи. В разискването между аналитика и пациента неизбежно се установява психоафективен обмен, на фона на който протича общуването. Терапевтът никога не е точно огледало, каквото би желал да бъде. Неговите нагласи в отговор на нагласите на пациента се наричат контрапренасяне. Много признаци могат да му подскажат това: ако сънува пациента си, ако чувства, че в него се надига раздразнение или агресивност спрямо последния, той трябва да си зададе въпроси относно самия себе си. Ако психоаналитикът не осъзнае своите чувства, лечението не напредва или се проваля.