Прекалена възбуденост у дете, което пипа всичко, минава от една дейност към друга, движи се и говори безспирно. Психомоторната нестабилност се среща сравнително често (от 4 до 10% от децата, които ходят на училище, особено при момчетата); тя представлява сериозна пречка за учениците, които стоят мирни и тихи по местата си. Причина е за конфликти с родителите и възпитателите и поддържа климат на обща неудовлетвореност. Психомоторната нестабилност има конституционална основа, но е благоприятствана и от житейските и социоафективните условия, в които се възпитават децата: натрупан недостиг на сън, несигурност, дължаща се на брачно разногласие, и т. н. В зависимост от значимостта на разстройството се говори за буйност, или за хиперкинеза. Буйното дете съумява да се контролира, когато поискат от него да престане да се движи или да бъде по-внимателно, но не е така с хиперкинетичното. Най-доброто лечение представлява консултиране на родителите. Нестабилното дете има нужда от спокойна среда, постоянен авторитет, от благосклонно и снизходително разбиране. Упоритите случаи могат да се лекуват чрез психотерапия; прилага се и психофармакологично лечение, но резултатите често са незадоволителни.
