Изкуство за въздействие върху живи същества и предмети чрез символични средства (реч, жест...) и за получаване по този начин на необикновени ефекти. В някои общества според М. Мое този, който желае да ослепи врага си, трябва да прекара негов косъм през ушите на игла, с която са ушити три погребални плащеници, и след това да избоде с нея очите на крастава жаба. У нас кръстосваме пръсти и чукаме на дърво, когато искаме да предотвратим нещо лошо. Това универсално и често срещано социално явление съответства на априорно колективно вярване в способността на хората да въздействат на външния свят и - в същото време — на дълбоката несигурност, която продължава да съществува във всеки човек. Поликрат пожертвал пръстен с неоценима стойност, хвърляйки го в морето, според Г. Гусдорф, за да предотврати магическата опасност, на която го излагало прекомерното щастие. Както смята Б. Малиновски относно „примитивните", изглежда, че до магията се прибягва всеки път, когато предстои важна задача, за която се вярва, че не може да бъде изпълнена със собствени сили. Действието на магията и религията „се основава на несъзнаваните идеи" (М. Мое). Магическото мислене не е присъщо само на примитивните субекти и на „диваците". То може да се прояви у всеки човек, дори и у цивилизования. Огромна роля играе също при психично болните, особено при налудностите.
