Частична или пълна загуба на паметта. Амнезията е болестно състояние и не бива да се смесва със забравянето, което представлява нормално явление. Най-общо могат да бъдат разграничени две форми на болестна промяна в способността за запаметяване: едната, наречена „фиксационна амнезия" (или антероградна амнезия), засяга запазването на запомненото, а другата, характеризираща се с невъзможността за неговото припомняме, е наречена „евокативна амнезия" (или ретроградна амнезия). В действителност отслабването на паметта засяга най-често запомнянето и припомнянето (антеро-ретроградна амнезия). Причините за амнезията могат да бъдат съдови увреждания на главния мозък или мозъчни травми; наблюдава се също при психозите и невропатологичните състояния. В последните случаи, при които болният може да забрави всичко, включително и идентичността си, амнезията е с емоционален произход (афектогенна амнезия), тя действа като защитен механизъм срещу тревожността, като отхвърляне на мъчителната реалност. Подходящото лечение в случая е главно психологическо; то е насочено към премахване на задръжките и осъзнаване на изтласканите спомени чрез метода на свободното асоцииране.
