Междуличностни отношения в дадена група. Разглеждането на качеството на човешките отношения в даден трудов колектив води началото си от големите икономически кризи (1929) и най-вече от периода след Втората световна война. Днес ръководителите в сферата на промишлеността обръщат особено внимание на управлението на човешките ресурси и са единодушни в мнението, че инвестирането в човешкия капитал има основополагащо значение. Гигантското разрастване на някои предприятия води до по-голяма социална дистанция между работниците и работодателите; работникът, извършващ частична трудова задача, която не успява да свърже с цялостния труд, се чувства фрустриран, „алиениран" и е склонен да не проявява интерес към предприятието, в което работи. Следователно, за поддържането на благоприятен социален климат в трудовия колектив е необходимо да се отговаря на психологическите потребности на работещите, да се засилва интересът към предприятието и да се подобряват човешките отношения в него. Обикновено тази мисия се отрежда на психолог специалист в социалните отношения, чиято главна цел е общуването между индивидите. Той оповестява решенията на ръководството (промени в оборудването...), сметките на фирмата, доказва полезността на всеки работещ и мястото му в общата работа, държи всекиго в течение на най-малките подробности от организацията. По такъв начин управлението на човешките ресурси може да създаде мобилизираща система, благодарение на която всеки член от персонала ще се стреми да допринесе за успеха на предприятието.
