Обикновено човекът с характеро-логично разстройство е субект с нормална интелигентност, който не успява да се интегрира хармонично в обществото поради някои аспекти на характера си. С него се общува трудно, той е затворен и опърничав, ако не и открито агресивен. Субектът с характерологично разстройство не е психично болен (но може да стане); не е нито дебилен, нито луд. Но отношенията му с другите биват постоянно смущавани от множество труднбсти, които той създава. Характерологичните разстройства, които са израз на някакво злополучие в личностното развитие, се срещат най-често в детството и юношеската възраст. Причините им рядко са прости. Като характера*, те са част от конституцията и миналото на индивида. Сред тях могат да се открият родови травми (трудно раждане), енцефалити или наследствени елементи, но и ранни афективни фрустрации, недостатъчност на възпитателеи авторитет, мизерия или семеен алкохолизъм. Практически се наблюдават малко характерологични разстройства с конституционален произход. В повечето случаи става въпрос за трудности в поведението, причинени от родителски грешки във възпитанието (отхвърлени, малтретирани, фрустрирани или, напротив, глезени, отрупвани с прекалени грижи и внимане деца). Разпадането на семейството поради брачно разногласие или просто продължителното отсъствие на бащата и неравновеси-ето, несигурността в резултат на това допринасят също за появата на характерологични разстройства у децата. Психотерапията и съветите за възпитанието, които се дават на родителите, често позволяват да се премахнат проявите на „трудния" характер. Понякога е необходимо да се откъсне детето от семейната му среда и да.се настани в специализирано заведение, където може да се предприеме рехабилитация и професионално обучение. През 1987 год. във Франция са били настанени в специализирани държавни и частни заведения 24 135 ученици, засегнати от характерологични разстройства. При възрастните тези разстройства (сърдене, постоянна раздразнителност, гняв и т. н.) се наблюдават преходно в случаи на духовна или социална фрустрация (безработица, продължително стач-куване) или на физиологически промени (менопауза, андропауза). Когато тези прояви са постоянни (ревност, чувство за претърпяна несправедливост), те по всяка вероятност имат конституционален произход, което ги прави неподатливи на лечение. -> глухота; специално обучение.
