Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Натрапливост

Интелектуална или афективна ангажираност, която завладява съзнанието. Паразитният елемент е непреодолим. Това може да е някакво съмнение, угризение, неприлична мисъл или абсурден проблем; понякога той може да бъде страх от извършване на нещо смешно, кощунствено, отвратително или престъпно. Субектът страда от тази натрапливост, чийто патологичен характер не е тайна за него, и се изтощава в борба с нея. Когато натрапливостта се прояви, той се чувства виновен или смешен, страхува се да говори за нея и живее постоянно със страха, че постъпва лошо (което обяснява неговата педантичност, изрядност, прекалените му съмнения и скрупули). Понякога натрапливите мисли могат да се появят у нормални субекти вследствие на преумора. Когато станат постоянни и особено интензивни, те представляват основният симптом на натрапливата невроза. Тя се формира прогресивно от момента, в който субектът е принуден да решава основните екзистенциални проблеми (любов, съвместен живот с друг човек, професионален живот). Според А. Адлер става дума за бягство от действителността и за транспозиране на борбата във въображаем план, където невротикътсе надява да удържи победа. Според Фройдовата теория натрапливата невроза изразява рефесия до садистично-аналния стадий на индивида, неспособен да удовлетвори своите потребности (нагоните на То) и да съблюдава моралните забрани (Свръх-Аз). Анализът на личността на страдащия от натрапливости доказва наличието на известен брой характерологични черти, свързани с агресивността и склонността към „пестене", свойствена за този период от афективнотр развитие. Представяйки схематично склонностите и техните противоположности (реактивни формации), получаваме четири черти, които могат да се комбинират: 1. склонност към доминиране, агресивност, нечистоплътност; 2. към покорство, пасивност, прекомерна чистоплътност; 3. към пестеливост и упорство; 4. към раз-точителност. Лечението на натрапливите разстройства се основава на химиотера-пията и психотерапията, най-вече на психоанализата.