Съвкупност от педагогически средства и възпитателни мерки, използвани за развиване способностите на дезадаптираните деца и юноши с оглед на тяхната възможно най-добра социална и професионална реализация. Началото на официалното специално обучение във Франция се поставя със закона от 15 април 1909 год. То е реформирано с постановление от 6 януари 1959 год. и утвърдено със закона от 30 юни 1975 год., ориентиран към инвалидизираните хора и предвиждащ създаването на „комисии за специално обучение". Забавено в развитието си от двете световни войни, от началото на петдесетте години специалното обучение тръгва напред с бързи крачки (постановление от 5 март 1956 год.) и особено след приемането на закона от 30 юни 1975 год., който издига откриването и реадаптацията* на инвалидите в „национална задача". Според статистиките на Министерството на образованието през 1987 год. броят на специално обучаваните деца и юноши е достигнал 341 088 (240 450 от тях са били дефициентни в умствено отношение). По-голямата част от тях (200 089) са били поети от Министерството на образованието, а останалите — от Министерството на социалните грижи. Според ЮНЕСКО през 1984 год. за нуждите на специалното обучение във Франция от националния бюджет са изразходвани 7 милиарда и 895 милиона франка, или 3,05% от общите разходи за образование.
