Външно изразяване на мисленето или на психичните състояния. Експресията е форма на общуване, породена от социалния живот, която съдейства за поддържането на връзките в него. Смисълът на съществуване на нагласите, мимиката, речта, писането, рисуването се състои в предаването на информация на друг човек. Малкото дете, което се удря, падайки на земята, плаче само ако майка му или някой от близките му е наоколо: сълзите му изразяват потребността от утеха. Експресивната форма е различна в различните цивилизации. В Япония се усмихват, за да изразят гняв или когато получават упрек. Афективната експресия е език, който се учи; тя функционира като средство за общуване. Шизофренно болният се отчуждава от групата, защото е изгубил способността за нормална употреба на този език: мимиката му не съответства на чувствата, които изпитва (той се смее по повод на тъжни събития), а изобилстващият с неологизми речник, с който си служи, става неразбираем за околните. Експресивните техники се използват широко в клиничната психология и в психопатологията като средство за опознаване на личността или като терапевтично средство. В Черна Африка болните се изразяват най-вече посредством танца, ритъма, биенето на барабани и „лудата реч" (думи, изразени чрез крясъци, рев или напяване).
