Свръхчувствителност у някои индивиди към вещмтва (или ситуации), наречени алергени. Дълбокият механизъм на тази реакция още не е добре познат, но изследванията доказват важността на „ефективната основа", главната роля, която играят личността и емоциите в развитието на алергичните прояви. И наистина, ако повечето кризи започват поради поглъщане, вдишване или телесен контакт със специфични вещества, то някои кризи имат по-загадъчни причинители, например гледката на автомобили от определен тип. Х. Барук (1962) дори е описал „административната алергия", изразяваща се в „шоково състояние, сърцебиене, главоболие, прилошаване и т. н". Ето защо успоредно с изследванията на физико-химичните и физиологопатологичните условия за тези разстройства от няколко години в големите изследователски центрове се водят и други проучвания, насочени към евентуалните им психологически причини. Още през 1941 год. Ф. Александър и неговата школа в Чикаго доказаха емоционалната неустойчивост на алергичните хора, чието детство изглеждало трасирано от тежки афективни конфликти. В наши дни учените се стремят да верифицират хипотезата, че алергените са смислово натоварени. Тези елементи, които са безкрайно променливи и индивидуално специфични, изглежда могат да отключат алергична реакция само защото, бивайки свързвани с напрегнати емоционални ситуации в живота на субекта, запазват за него символично значение, което много често той не осъзнава. С други думи, като че ли става въпрос за механизъм на кондициониране, при който организмът реагира по определен начин всеки път, когато се намира в същата ситуация.
