Дефицит или забавяне в развитието на интелекта. Интелектуалната недостатъчност причинява социална недееспособност, която в най-тежките случаи може да оправдае установяването на попечителство. Вследствие на интелектуалния си дефицит, умствено изоставащият е дезадаптиран към обществото. Неразсъдлив, наивен и податлив на влияние, понякога той не може да задоволява потребностите си или да се грижи за себе си. В такъв случай трябва да бъде настанен в специализирано за неговото състояние заведение. Откриването на интелектуалната недостатъчност не е толкова лесно, колкото бихме могли да си помислим. Някои кротки, добре възпитани хора, притежаващи отлична памет, лекота в изразяването, и широки общи познания, могат да ни заблудят. Други, обратно, са незабележими, невзрачни, но имат задоволително интелектуално ниво, макар да изглежда обратното. Психолозите използват метода на тестовете, за да оценят интелектуалното ниво на изследваните хора. За тези специлисти интелектуалната недостатъчност може да се определи статистически, чрез съотнасяне към средната величина на общата съвкупност: умствената изостаналост се разполага в повърхнината от кривата, обхващаща най-ниските 2,2% от цялатз популация; неговият коефициент на интелигентност е равен или по-нисък от 68 по скалата на Уекслър. Умствено изостаналият не страда от някаква болест. Той просто е човек, който не успява да се адаптира хармонично към своята социална група вследствие на интелектуалнта си недостатъчност, изостаналост; стандартно отклонение.
