Състояние на субект, който е лишен от дължимо удовлетворение, който е излъган в надеждите си. Фрустрацията може да се дължи на липсата на обект (липса на храна) или на срещане на препятствие по пътя към задоволяване на желанията. Трудностите се наричат външни, когато произлизат от средата (на дървото има плодове, но пазачът бди), вътрешни, когато зависят от индивида (неговото морално чувство му забранява да мародерства). Все пак фрустрацията не се определя чрез препятствието, защото нищо не ни позволява да знаем, какво ще бъде преценено като препятствие от субекта. Една и съща ситуация може да се приема като благоприятна от един човек и като фрустрираща от друг. Например, оздравяването не винаги е възнаграждаващо, защото някои хора намират повече предимства в боледуването (тъй като не носят отговорности, грижат се за тях...). Следователно, ние разбираме дали някой индивид изпитва фрустрация само като изучаваме поведението му. Реакциите спрямо фрустрацията са различни: те зависят от природата на фрустриращия агент и от личността на този, който е неин обект. Най-общо реакцията е агресивна. Враждебността може да бъде насочена към препятствието (малкото дете се сърди на майка си), към заместващ обект (детето бие мечето си) или срещу самия себе си (някои ученически самоубийства вследствие на мъмрене се обясняват с този механизъм). В други случаи напълно потисната агресивност се замества от регресия* до предишен стадий на развитие (поява на енуреза...). Според значимостта им и момента, в който настъпват, фрустрациите предизвикват повече или по-малко трайни последици у тези, които ги изпитват. Те са толкова по-тежки, колкото по-рано се проявяват. Ж. Мак В. Хунт доказва, че поведението на натрупване на храна е по-интензивно и продължително при плъхове, лишавани от такава в млада възраст, отколкото при тези, които винаги са получавали обилна храна. Общото развитие се влияе също от ранната афективна* недостатъчност. Експериментирайки с две козлета близнаци, които сучели от една майка и били държани на тъмно, като едното било отделяно от нея всеки ден по един час, Х. С. Лидъл наблюдавал, че козлето, което не било отделяно се адаптира, докато другото умряло. Р. Шпиц констатира в една образцова детска ясла, че децата, лишени от майка, са по-чувствителни към най-обикновените инфекции (37% смъртност) в сравнение с тези, които растат вкъщи с майките си (нито един смъртен случай). Възпитанието не се състои в премахването на фрустрациите, а в тяхното дозиране в зависимост от съпротивителните сили на индивида.
