Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Дислексия

Разстройство в усвояването на четенето. Обикновено шестгодишното дете се научава да чете без трудности. Но много ученици е нормална интелигентност, без признаци за някаква сензорна (слепота, глухота...) или двигателна недостатъчност и рядко отсъстващи от училище, въпреки уеилията на учителите си не успяват да усвоят четенето (10% според Б. Холгрен). Те продължават да разменят реда на сричките, преиначават думите и изреченията до неузнавае-мост. Не можещи да усвоят четене и правопис, те се обезсърчават, изоставят другите предмети, стават потиснати и безразлични. По своите социални и психологически последици дислексията представлява важен педагогически проблем, който трябва добре да се познава. Причините за този „социален недъг" (Ж. Бутоние) не са добре изучени. Често се откриват трудности в латерализацията, в пространствената ориентация (не знае къде е ляво и дясно, горе и долу), а така също и потискано левачество, поради което някои автори са на мнение, че това разстройство е свързано с организацията на мозъка и се дължи на доминантност на дясното полукълбо. Други изследователи (Х. де Ахуриагуера) обаче смятат, че става дума no-скоро за липса на мотивация за учене, за отсъствие на интелектуално любопитство. Всъщност, въпреки че при дислексията често се откриват афективни фактори, съчетани с трудности във време-пространстве-ната организация, никой от тях не се оказва водещ. Дислексията е явление, чиито причини са комплексни, отчасти наследствени, отчасти афективни и в не малка степен педагогически. Установено е, че колкото по-опитен е учителят, толкова по-малко дислексични ученици има в класа му (Е. Малмквист). При някои случаи на дислексия настъпва спонтанно подобрение към осем-деветгодишна възраст, при други - обратни - остават тежки последствия. Рехабилитацията може да бъде предприета на каквато и да е възраст. Целта не е да се извърши повторно обучение по четене, а да се промени мисловната система на ученика. Най-напред той трябва да се научи да организира времето и пространството чрез подходящи упражнения. Но никоя рехабилитация няма да бъде успешна без активното участие на родителите и учителите, които трябва да повтарят упражненията и най-вече да променят нагласата си. Вместо да упрекват ученика и да го подценяват, много важно е те да намалят тревожността му по време на рехабилитацията, като го насърчават. Все пак за предпочитане е да не се стига до това разстройство. Това е възможно, ако детето не се обучава преждевременно да чете (не преди шест години) и ако не се чака да се задълбочат смущенията, забелязани в началото. Ако след първите два месеца на упражнения малкият ученик не успее да преодолее срещаните трудности, той трябва да бъде насочен към специализирана консултация.