Дислексия

Разстройство в усвояването на четенето. Обикновено шестгодишното дете се научава да чете без трудности. Но много ученици е нормална интелигентност, без признаци за някаква сензорна (слепота, глухота...) или двигателна недостатъчност и рядко отсъстващи от училище, въпреки уеилията на учителите си не успяват да усвоят четенето (10% според Б. Холгрен). Те продължават да разменят реда на сричките, преиначават думите и изреченията до неузнавае-мост. Не можещи да усвоят четене и правопис, те се обезсърчават, изоставят другите предмети, стават потиснати и безразлични. По своите социални и психологически последици дислексията представлява важен педагогически проблем, който трябва добре да се познава. Причините за този „социален недъг" (Ж. Бутоние) не са добре изучени. Често се откриват трудности в латерализацията, в пространствената ориентация (не знае къде е ляво и дясно, горе и долу), а така също и потискано левачество, поради което някои автори са на мнение, че това разстройство е свързано с организацията на мозъка и се дължи на доминантност на дясното полукълбо. Други изследователи (Х. де Ахуриагуера) обаче смятат, че става дума no-скоро за липса на мотивация за учене, за отсъствие на интелектуално любопитство. Всъщност, въпреки че при дислексията често се откриват афективни фактори, съчетани с трудности във време-пространстве-ната организация, никой от тях не се оказва водещ. Дислексията е явление, чиито причини са комплексни, отчасти наследствени, отчасти афективни и в не малка степен педагогически. Установено е, че колкото по-опитен е учителят, толкова по-малко дислексични ученици има в класа му (Е. Малмквист). При някои случаи на дислексия настъпва спонтанно подобрение към осем-деветгодишна възраст, при други - обратни - остават тежки последствия. Рехабилитацията може да бъде предприета на каквато и да е възраст. Целта не е да се извърши повторно обучение по четене, а да се промени мисловната система на ученика. Най-напред той трябва да се научи да организира времето и пространството чрез подходящи упражнения. Но никоя рехабилитация няма да бъде успешна без активното участие на родителите и учителите, които трябва да повтарят упражненията и най-вече да променят нагласата си. Вместо да упрекват ученика и да го подценяват, много важно е те да намалят тревожността му по време на рехабилитацията, като го насърчават. Все пак за предпочитане е да не се стига до това разстройство. Това е възможно, ако детето не се обучава преждевременно да чете (не преди шест години) и ако не се чака да се задълбочат смущенията, забелязани в началото. Ако след първите два месеца на упражнения малкият ученик не успее да преодолее срещаните трудности, той трябва да бъде насочен към специализирана консултация.