Разбиран в тесен смисъл, този термин означава само парафилиите, т. е. всички отклонения на сексуалния инстинкт по отношение на неговата цел, обекта или на начина на задоволяване. В по-широк смисъл, перверзията означава особено поведение, характеризиращо се главно с умишлено нарушаване на закона, деструктивно съзнание и самоцелно вършене на зло. Според Г. Тордман (1981) в основата на всяка перверзия стои враждебността. Перверзният се държи като враг: воайорът посяга върху правото на интимността на жертвата си; ексхибиционистът върши агресия срещу свидетеля, на когото показва половия си член и т. и. Източникът на тази враждебност се корени в ранна афективна травма, драматично събитие от ранното детство, погребано в несъзнаваното на субекта. Перверзният питае силна враждебност към околните и към обществото изобщо. Подбуждан е от волята за могъщество (нарушаването на законите и забраните, които би искал да замени със закона на своето желание, му носи истинско нас-лаждение) и дори нещо повече, от властната потребност да удовлетвори жаждата си за реванш. Истински перверзните субекти са рядкост. Четири характерни черти ги дефинират: неефективност, аморалност, импулсивност и неспособност за адаптация. Още в детството те се открояват с жестокостта си към по-слабите, безразличието си към чуждото страдание, липсата на емоции. Понякога действията им са чудовищни. Според някои автори като Е. Дюпре(1912), Г. Хойер (1950) или Х. де Ахуриагера (1970), перверзията може да има органичен произход: мозъчна травма, енцефалит, токсикомания и т.н. Психоаналитиците смятат, че тя отговаря на афективна регресия. Наистина, перверзният не е лишен от ефективност, но тя е фиксирана главно върху архаичен, предгенитален момент от психичното развитие, обикновено върху „садистично-аналния" стадий. Прогнозата за развитието на перверзните винаги е неблагоприятна: обикновено те затъват в престъпност или токсикомания.
