Форма на бихевиоризъм, изоставяща опростенската схема стимул —реакция на класическия бихевиоризъм, като насочва вниманието към новите експериментални факти и елементи на някои философски и психологически учения. Под влияние на физика П. У. Бриджман и на логици като Р. Карнап (1891 - 1970) и Л. Витгенщайн около 1930 год. се развива операционалният бихевиоризъм. Този нео-бихевиоризъм подчертава определящото значение на възприетата от изследователя референтна система за получения резултат. Една от водещите фигури на това движение е С. Л. Хъл. Неговото учение, акцентиращо върху необходимостта от един хипотетико-дедуктивен метод в психологията, се противопоставя на моларния бихевиоризъм, чийто главен представител е Е. С. Толмън. Под влияние на гещалтпсихологията последният смята, че изучаването на поведението не може да игнорира присъщите на организма фактори. Той променя първоначалната схема S-ReS-O-R (стимул - организъм - реакция). В същата преспектива Б. Ф. Скинър развива понятието оперантно кондициониране. В началото на шестдесетте години първоначално отхвърлени понятия като „план" или „рефлексия" са въведени отново, поставяйки по този начин началото на субективния бихевиоризъм, намиращ се в пълно противоречие с идеите на Дж. Б. Уотсън.
