Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Необихевиоризъм

Форма на бихевиоризъм, изоставяща опростенската схема стимул —реакция на класическия бихевиоризъм, като насочва вниманието към новите експериментални факти и елементи на някои философски и психологически учения. Под влияние на физика П. У. Бриджман и на логици като Р. Карнап (1891 - 1970) и Л. Витгенщайн около 1930 год. се развива операционалният бихевиоризъм. Този нео-бихевиоризъм подчертава определящото значение на възприетата от изследователя референтна система за получения резултат. Една от водещите фигури на това движение е С. Л. Хъл. Неговото учение, акцентиращо върху необходимостта от един хипотетико-дедуктивен метод в психологията, се противопоставя на моларния бихевиоризъм, чийто главен представител е Е. С. Толмън. Под влияние на гещалтпсихологията последният смята, че изучаването на поведението не може да игнорира присъщите на организма фактори. Той променя първоначалната схема S-ReS-O-R (стимул - организъм - реакция). В същата преспектива Б. Ф. Скинър развива понятието оперантно кондициониране. В началото на шестдесетте години първоначално отхвърлени понятия като „план" или „рефлексия" са въведени отново, поставяйки по този начин началото на субективния бихевиоризъм, намиращ се в пълно противоречие с идеите на Дж. Б. Уотсън.