Американски психолог и педагог (Бърлин-гтьн, Вермонт, 1859 - Ню Йорк, 1952). Като професор по философия и психология в Чикагския университет (1894) Дюи създава към катедрата си „училище лаборатория", в което експериментира своите образователни техники. Вместо традиционния авторитарен климат той въвежда в своето училище свободната ангажираност и демократичността. Учителят всъщност насочва, съветва и помага като по-опитен приятел. Той се отнася с ученика като с равен партньор, с когото споделя опита си. Отправна точка на неговото действие е проблемът на детето в действителна специфична ситуация. Очакванията на Дюи са ученикът да действа, вместо да слуша, да трупа собствен опит, вместо да възприема безкритично получената информация. Работата на ученика не е само вербална и без определена цел, а, напротив, насочена към точно определена практическа цел, към осъществяването на лична, свободно избрана цел: например произвеждане на хляб, на керамични предмети или електричество. За да се справи с проблема, детето трябва да събере информация (чрез посещения, анкети, четене) и да организира своята работа. Сред многобройните трудове на Дюи са такива като: Училището и детето (1913), Демокрация и възпитание (1916), Опит и възпитание (1938).
