Американски психоаналитик от немски произход (Франкфурт на Майн, 1902). Ериксън се установява във Виена, където получава психоаналитичното си образование в Института по психоанализа. През 1933 год. емигрира в САЩ, оставайки там окончателно. През следващите две десетилетия заема различни постове, свързани с изследователска и преподавателска работа, в Харвард, Йейл и Бъркли. От 1960 до 1970 год. е назначен за професор по „човешкото развитие" и хонорован преподавател по психиатрия в Харвард. Неговите изследвания през тридесетте години върху индианците от Дакота и Калифорния го довеждат до промяна в психологическите му схващания. Някои синдроми не могат да бъдат обяснени чрез психоанализа. В сърцевината на много проблеми на индианците той открива чувството за „изкорене-ност", впечатлението за прекъснатост между настоящия начин на живот (в резерватите) и историята на народа им. Към това скъсване с миналото се прибавяло отхвърлянето на културните ценности на Белите и невъзможността да свържат себе си с бъдещето, предлагано от тях. Проблемите на тези хора, отбелязва Ериксън, са свързани повече с Аз-а и културата, отколкото със сексуалния нагон. В книгата си Детство и общество (1950) Ериксън прави три големи приноса към проучването на личността: 
1. най-напред, той поддържа, че развитието на личността продължава през целия жизнен път, 2. на второ място, постулира, че наред с психосексуалните стадии, описани от Фройд, съществуват и психосоциални стадии, при които индивидът установява нови ориентири, важни за самия него и за неговия социален свят, 
3. най-после, той твърди, че всеки стадий притежава едновременно положителна и отрицателна съставна част, като „изборът" се прави под влияние на социалната интеракция (интеракция на индивида със самия себе си и със своето обкръжение). Така през първата година от живота у бебето, което е напълно зависимо отдругите, се развива пълно доверие, ако грижите, с които го ограждат, са добри. Напротив, ако е пренебрегвано, то ще изпитва страх, подозрение и недоверие към света изобщо и към хората в частност. Подобна нагласа обаче не е окончателна. Ериксън различава в живота на човека осем възрасти, на които съответстват осем двуполюсни състояния: 
1. първата година е времето на доверието или на недоверието;
2. от втората до третата година е моментът на автономността или на съмнението;
3. между четири и пет години е времето на инициативата или на чувството за вина; 
4. от шест до единадесет години е епохата на изобретателността, когато се утвърждават способностите, или на малоценността; 
5. от дванадесет до осемнадесет години юношата придобива своята идентичност (психосоциална идентичност, чувството за това което е, откъде идва и къде отива) или, напротив, наблюдава се раждането на дифузия на ролите (чувство, че не знаеш кой си, къде отиваш, каква е принадлежността ти); 
6. шестият стадий, който се простира от края на юношеската възраст до началото на зрелостта, е на интимността (способност да споделиш живота си с друг човек) или на изолацията; 
7. в зряла възраст субектът може да избира между генеративността (интереса към други хора освен членовете на семейството си, към обществото) и грижата единствено за себе си (стагнация - бел.ред.); 
8. последната възраст от живота на човека е белязана от личната интеграция (субектът с удовлетворение преразглежда миналия си живот) или от отчаяние, от чувството за провал, от съжаление за това, което е могло да бъде. Тази концепция за жизнения път, която релативизира значимостта на конфликтите в детството и влиянието на родителите, не игнорира ролята на обществото и на самия субект във формирането на личността. Освен това тя е оптимистична, защото според нея на всеки етап от живота предишните неуспехи могат да бъдат коригирани.

Реакции:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.