Американски психоаналитик от немски произход (Франкфурт на Майи, 1900 - Муралто, Швейцария, 1980). Заедно с М. Мийд и Дж. Горър, Фром развива теорията за „националния характер", по силата на който индивидът желае да постъпва така, както изисква социалната му роля. Той полага социалната потребност като основен елемент на човешката психология. Всяко индивидуално познание трябва да минава през изучаването на междуличностните отношения, тъй като съществено е не толкова задоволяването или фрустрацията на инстинктивните нагони, колкото качеството на междучовешката връзка. Следователно най-важните проблеми са любовта, омразата, приятелството, ревността и т.н. Човек има нужда от другите, за да се осъществи, за да развие творческия си потенциал. Той се стреми към общество на любов и братство. Фром е хуманист с марксически уклон и моралист. От главните му произведения, на френски език са преведени Бягство от свободата (1941, прев. 1963),Човекът за себе си (1947, прев. 1967), Кризата на психоанализата. Есе за Фройд, Маркс и социалната психология (1970, прев. 1971), Страстта към разрушение (1975), Величие и граници на фройдовото мислене (посмъртно).
