Курт Левин -Започва научна дейност в Берлинския университет. Напуска Германия през 1933г.и работи в Америка.
Заинтересован е от нетрадиционната физика и интелектуалните прояви във физиката.Науката Психология трябва по  нов начин да интерпретира изследваните явления като не използва категорията обект а отношения.
Левин въвежда понятието динамично равновесие на полето - възникване на напрежение или изменение на един или няколко елемента, чрез отношението на всички елементи напрежението завладява цялата структура, настават промени в отношенията между елементите.
Левин, чрез идеята за динамичното поле се доближава с гещалтистите, но за разлика от тях той изследва категорията мотив а не образ. Левин приема, че мотивите са различни части от жизненото пространство (различно пространство от него), които се намират в някакво отношение с изпитващия потребност индивид.Един обект става мотив единствено от потребностното отношение на индивида и за него динамичното поле е несъзнателно.
Поведението има съобразна дитерминация - възникващо напрежение в отделни части на полето, породено от индивида взаимодействието мотив среда поражда локомоции - всякакви изменения на субекта насочени към  избягване на напрежението и постигане на равновесие.
През 1944г. Левин става ръководител на центъра за изучаване на груповото поведение - по късно се нарича център за изучаване на груповата динамика.
Насочва се към изследване на човешките обединения, като търси елементите на общата структура на тези обединения. Ако групата е по голяма тя има лидер и има подгрупа на позитивните членове които харесват лидера и неговите норми на поведение и участието в груповия живот е престижно. Групата на негативистите е по малка - променящ се състав по близка до аутсайдера - позволяват си да изказват критика към определени норми и правила, но те харесват груповия живот и искат да участват в него. Аутсайдера - силна личност стремяща се към автономно поведение избира негативизма като външно поведение, което се нуждае от публичност. Левин дефинира групата като динамично цяло като система чиито елементи се сплотяват под въздействието на различни причини, когато причините са външно наложени те са формална група. Когато причината се изразява чрез лични предпочитания имаме неформална група. Съответно същността на групата винаги се изразява не чрез сходство или различие на участниците в нея а между взаимодействието в тях.
Ако възникне напрежение върху всички елементи пораждат се локомоции.
Степента на взаимозависимост между участниците в групата от обвързаност до компактно единство. Когато има необвързаност няма социална група а инцидентно множество.
Неговите експерименти са насочени към изучаване ролята на лидера като организатор на групата, изучаване на психологичния климат. Левин се насочва към обозначаване на характеристиките в колектива.
Мотивите са обекти от жизненото пространство които имат отношение към субекта. Самите елементи към средата стават мотиви на индивида към тях.
Левин обозначава с познатото динамично поле - поведенческата сфера.
Кое го отличава от другите психолози - за него енергията на мотива не е затворена в границите на организма а в границите на системата среда - индивида и неговото обкръжение са неразривно цяло. Левин не приема, че мотивацията е биологически определена константа т.е. не зависи пряко от наследствеността, мотивационно напрежение може да се създаде както от самия индивид така и от други хора. Мотивацията получава чисто психологически статус а е различна от биологическите потребности.
Левин създава нови методики за изучаване на мотивации - “Изследване нивото на претенциите” - отчитаща пряката зависимост от трудността на задачата станала цел към която се стремим. Нивото на претенциите се определя от изследваното лице което взема решението, дали като разреши една задача да премине към нова с по голяма трудност. Динамиката на претенциите пряко зависи от субективната оценка на успеха и неуспеха. В зависимост от това се определят изводите на субекта.
Левин търси изследване на субективната оценка за възможностите за развитие като мотив за поведение, освен това при експерименти се изследват психологични феномени. - вземане на решение, поведение в конфликтна ситуация, субективна реакция, успех, неуспех. Левин отчита ролята на социалния фактор, тази роля за психологичното поле му помага да развие възгледите си за група динамика.
Левин решава да направи графично представяне на различните изследвани от него психологични феномени, смятайки да им предаде обобщена форма и използва геометрията, затова ги изразява не чрез езикови форми а чрез геометрични категории. Избира топографията а тя е раздел от геометрията -  преобразува пространството. Психичното пространство се преобразува чрез графични символи, като разделено на райони притежаващи граници изменяеми и неизменяеми граници и пространство където формите на изграждащите елементи динамично се изменят, така представя социалното пространство чрез топографията - ходологично пространство - вектори на участници към пространството. 
Най известни произведения 1935г. “Динамична теория на личността” “Принципи на топологичната психология” 1936г. А в периода 1938/46г. Много публикации свързани с изследване на социалната група, и възможностите корекции в обществено неприемливи правила в груповия живот.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.