Психохигиена през старостта

   Периодът на остаряването (енволюцията) и старостта поставя психични проблеми. Този нормален  биологичен  процес е свързан с психични и социални фактори. 

Биологичните основи на остаряването са  в два аспекта :

1. морфологично – промяна в структурата на органи, системи, тъкани в човешкото тяло.
2. функционално – ограничаване функционалните възможности на всички органи и системи в тялото.

Психологичните промени са обусловени от физиологичните промени, от общото психично снижаване в човешката личност и от реакцията на човешката личност към промените, настъпващи в нея. С напредване с възрастта се наблюдава и промяна в психиката, наречена  „психична инертност” – промени  характерни за стареещия човек: 

• загуба на психична гъвкавост:

1. намалява спонтанността;
2. забавят се мисловните процеси
3. трудно се мобилизират спомените

• трудности при осъществяване на нови интелектуални придобивки;
• поява на специфични особености на протичане на мисленето: персеверация, логорея ( повтаряне  и поток от думи);
• афективни промени – трудна овладяемост на афекта;
• промени в нагоните;
• непрекъснато повишаване на трудностите при адаптиране към нови ситуации.

Това са т.н. дефицитни прояви във функционирането на човешкия организъм. 

Друга група промени са реактивните промени – реакции на личността срещу нарастващия дефицит от възможности. Особености: 

• обедняване на телесните и психични възможности и опити за преодоляването им, дневен режим;
• трудностите в адаптацията се компенсират с надценяване и идеализиране на миналото /тези реакции са по-тежки при утежняване на ситуацията в семеен и социален план, при социална изолация/.
• Съзнание, че от изпълняващ ролята на отглеждащ, минава в ролята на отглеждан, че се нуждае от отглеждане.

Тези дефицитни реактивни промени в психиката на човек понякога затрудняват адаптацията към новата житейска ситуация и засилват напрежението у индивида, което води до потиснатост, отказ да се приеме старостта, гневни реакции , изолоция. 

Психохигиенни задачи: 

1.  принудителната пасивност;
2. чувство за непълноценност и несигурност;
3.  изживяване на самота и нарастваща изолация.

Ако има добра психохигиена, това води до добро остаряване.