Ролята на професионално значимите качества за ефективността от професионалния труд не се оспорва. Но връзката между способностите и успеха в работата не е линейна и еднофакторна. Върху професионалната дейност силно влияние оказва нагласата към съответната професия (мотивация и личностни особености). Буреш например сравнява способностите за дадена работа с техническите данни на машината, която обаче не може да бъде включена без енергийната сила, чийто аналог в човешката дейност е мотивацията. Между способностите и мотивацията има двустранна връзка. От една страна - високата мотивация предполага желание за извършване на определена дейност, чрез което става развитие на необходимите за дейността способности и умения. От друга страна - човек с развити способности в определена дейност си създава положителна нагласа (мотивация) за извършване на дейността. Така способностите също се развиват.
   Трябва да се знае също, че някои от професионално значимите качества (с изключение на първостепенните) могат да се компенсират чрез наличието на силна мотивация и да бъдат развити след това чрез тренировки и упражнения. За тази цел са необходими много повече напрежение и усилия (затова лицето трябва да е добре здравословно и със силен тип висша нервна дейност).
   В психологията на труда откриването на професионално значимите качества е в тясна връзка с определянето на професионалната пригодност. За да бъде оценена една личност, се използва и оценката на нейната професионална пригодност. По повод на това понятие има различни виждания. Някои автори отъждествяват професионалната пригодност със способностите, необходими за дадена професия. Други разширяват обема на понятието:
Виктор Алексеевич Крутецкий (1923 - 2006)
Виктор Алексеевич Крутецкий
(1923 - 2006)
    Според Крутецки "целият ансамбъл, синтез от свойства на личността, като значително по-широко понятие от "способности", наричаме пригодност за дейност". Същевременно, способностите биват определени като индивидуални особености на психичните процеси (усещане, възприятие, памет, мислене) и включват по-сложни индивидуални особености, които съдържат и елементи от насочеността на личността.
   Середата - има 3 аспекта на професионалната пригодност:
  1.  наличие на необходимата мотивация за избор на дадена професия (изява на желание да се работи именно това). Мотивацията има значение в зависимост от етапите на практикуване на професията (избор на професия, обучение, ежедневно извършване на дейността).
  2. наличие на психо-физиологични предпоставки за професионалните знания, умения и навици, които са свързани с обучението и рутинното изпълнение на дадена професионална дейност.
  3. психо-физиологични предпоставки, чрез които знанията и уменията се прилагат в специфичните (екстремни) професионални ситуации.

   Според Платонов в категорията професионална пригодност освен професионално значими качества и свойства, се включват и:
  •  темперамент
  •  квалификация (обем знания, навици и умения)
  •  мотивация
  •  здравословно състояние

   Платонов не включва нагласата към професионалната пригодност, но в примерите му тя присъства на всички равнища.
   Различните свойства и качества имат различен коефициент на прогрес, т.е. на развитие чрез обучение. Този коефициент е открит от Милерян и се получава чрез неколкократно изследване на определени важни, професионално значими качества по време на обучението и тренировката на съответното качество. Различните хора имат различна степен на обучаемост и развитие. Трябва да се знае личният коефициент и коефициентът на самото качество. Различните способности се подобряват с различен интензитет. По-бързо става обучението в сензомоторните действия и операции (двигателните способности), отколкото в интелектуалните.
  Според Даниел и Бикола за изпълнението на дадена професия има:
  • обща пригодност за труд - физическата и психическа годност на човека да се труди въобще (базисни характеристики, необходими за изпълнението на почти всички видове труд). Има мнение, че много от професиите изискват доста подобни човешки характеристики, за да се получат високи постижения. Такива са някои общи личностни характеристики като: отговорност, самостоятелност, дисциплинираност, решителност, упоритост.
  • специфична (частична) пригодност за труд - тук става въпрос за точно съвпадение между профила на професията и профила на личността, но то може да се осъществи много трудно. Според авторите, в специфичната професионална пригодност трябва да се включат: физическото и здравословното състояние на човека; професионалната квалификация; възраст, гражданство, съдимост (особено за някои професии); издръжливост на нервно напрежение; способност за вземане на решения; реагиране на иновации; целенасоченост и мотивация за този вид труд; възможности за адаптиране в различни условия; личностни качества (отговорност, саморазвитие, упоритост).

   За изпълнението на еднаква (подобна) дейност се изисква и подобен личностен профил. В тази връзка Кретч предлага класификация (3 типа хора) според характеристиките на лицата, чрез която може да се осъществи връзката между способностите и професията:
  1.  Хора, които нямат специални способности и равнището на общите им способности е ниско. Могат да изпълняват само помощни дейности. При тях е достатъчен само негативния подбор (за противопоказания).
  2. Хора с високо развити общи способности, но нямат специални способности. Могат да изпълняват голяма част от професионалните дейности без тези, които изискват специален талант.
  3. Хора със средно развити общи способности, но и със специални способности. Много е важно да се знаят специалните им способности, за да им се осигури успех в работата. Най-вече за тази категория хора е необходим професионалният подбор.


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.