Органи и функции на управлението на организациите.

Организационната структура може да се представи като йерархична пирамида на управление, в която всяко звено заема строго определено място и има строго определени функции:
Пирамида на управлението
  • 1 ниво (на върха на пирамидата) - висша администрация (пр. Съвет на директорите). Функции: определя политиката и стратегията за развитието на организацията. 
   Най-висшето равнище в повечето случаи е колективен орган (Съвет на директорите, на акционерите и т.н.). На членовете на тази висша администрация се дава информация за равнището, до което е стигнала организацията, за конкретните резултати, а те решават въпроса за основното направление и за целите, които трябва да се постигнат, както и за стратегията на организацията. Имат информация за финансирането и рентабилността на организацията, и дават предложения за съответните програми - за финансиране, за определяне на нови структури на организацията и т.н.В този съвет обикновено влизат и външни специалисти, ръководители от други подобни звена с цел сътрудничество, обмяна на опит, избягване на конкуренцията.
  • 2 ниво - непосредствено управление (президент и вицепрезидент). Функции:  координационни  и контролни.

  Второто равнище е с контролни функции. Приема информация от първото равнище и директно ръководи, като "спуска" решенията, приети на първото ниво. На това ниво са административните и изпълнителните директори (за всяка от функциите на организацията. Те формално (официално) носят отговорността за развитието на организацията, но на практика изпълнява решенията на първото ниво. Дракър казва, че "нито една организация не може да съществува дълго, ако се управлява само от един човек" (една личност се "изчерпва" бързо). Затова тези президенти са повече от един и обикновено се избират от Съвета на директорите.
  • 3 ниво - различни спец-отдели и служби. Функции: изработват конкретните планове и програми, по които да се осъществят решенията, взети на 1-во равнище.
   Третото равнище включва специалните отдели, които превръщат указанията в конкретни задачи за всяко звено в организацията и осъществяват прекия контрол (само върху изпълнението на конкретната задача). Службите са тясно специализирани според функциите им (информационна, изследователска, маркетингова, финансова, юридическа и т.н.). Броят им зависи от спецификата на дейността на организацията и големината й.
  • 4 ниво - преките изпълнители (производство и др. - прякото управление на основните организационни единици). Функции: пряко извършване на основната дейност на организацията.




Понякога се налага обединяване на няколко организации в едно управление според:
- вида на производството;
- обслужваната територия;
- спецификата на задачите;
- общността в предназначението на продукцията.

Основни функции в управлението на организациите:


  1. Организация, координация, регулация на основния трудов процес.
  2. Социална функция - управление на персонала, регулиране на взаимоотношенията между служителите.
   Всяка от тези функции има точно определени задачи. От акцентите върху тях (според последователността и значението на задачите) до голяма степен се определя стилът на ръководство.
Според Файол в "управление" се включват 6 функции:

  1. производствена (техническа); 
  2. търговска; 
  3. финансова; 
  4. правна; 
  5. счетоводна;
  6.  административна.
   Въпреки, че социалната функция фактически не е включена, тя заема (включва се) административната функция, която Файол определя като "занимаваща се със социалните взаимоотношения". Според него самата административна функция се състои от 5 основни елемента:

  1. проучване;
  2. планиране;
  3. организиране;
  4. координация;
  5. контрол.
Според Дюлик е нужно социалните функции да се разширят до следния вид:

  1. планиране;
  2. организация;
  3. работа с персонала;
  4. оперативно ръководство;
  5. координиране;
  6. контрол и отчетност;
  7. съставяне на бюджет.
 Келен разширява "частта" за управление на персонала. В нея освен планиране, организиране, координация и контрол, се включват още:

  1. подбор и обучение; 
  2. оценка и стимулиране; 
  3. ръководство на социалните взаимоотношения; 
  4. организация и въздействие върху трудовото поведение (ролята на лидера).
   Ако един ръководител правилно ползва познанията за хората, той създава условия за едно нормално трудово поведение, при което моделите на отделните хора се доближават (моделите на поведение на човека в трудова ситуация и в подобна социална ситуация в много отношения са подобни).

Конкретните задачи от управлението, на които се прави анализ и които изискват психологически знания.

1. Анализ на конкретните дейности и трудови задачи с цел определяне изискванията към работещите (права, задължения, функции, роли, цели и др.).
2. Приемане и назначаване на персонал (подбор, адаптация, оценка).
3. Организация на работата и използване на творческия потенциал на персонала (развитие на инициативността, стимулиране, мотивиране, индивидуални разлики и лични постижения, оценяване, ергономична оценка на работните места, иновации).
4. Координация на работата (изследване на съвместимостта, разрешаване на конфликти, обмен на информация, конкурентност, съперничество).
5. Контрол (разпределяне на отговорност, делегиране на права, организиране на обратната връзка, стимулиране, изследване на личностните потребности).
6. Оценяване (изследване и оценяване на личностните качества, на постиженията на отделните хора според критериите за успех в професията, въздействие за включеност и лоялност към организацията).

   Ако ръководителят познава тези проблеми, то информацията в тази област ще му позволи да изрази адекватен стил на управление.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.