Аспекти на персонологичното изследване на подсъдим

Психологическото изследване е нужно, за да подпомогне съда при решаването на следните задачи:

• да се квалифицира правилно престъплението чрез определяне на психическото състояние по време на деликта, както и мотивите му. Това е всъщност ако се извършва експертиза на емоционалното състояние. Има три психични състояние, които се приемат за смекчаващи (при физологичен афект);
• да се избере правилната тактика за провеждане на следствените действия;
• да се окаже корекционно въздействие върху лицето съобразно индивидуалните му личностни особености;
• да се разкрият причините за деянието.

    В параметрите на наказателния процес не се изследват всички психологически особености на лицето. Ограничението е по два критерия: - съдържание на делото и ситуация на разследването. На практика във всеки отделен случай диапазонът се уточнява и конкретизира. Формални граници не се поставят, но набирането на непроцесуална информация за лицето често е от решаващо значение. В тактически план тя дава възможност за решаване на процесуалните задачи чрез непроцесуални средства. Затова обичайно набирането на данни излиза отвъд процесуалните рамки както по обем, така и по начин на набиране. За процесуални се считат всички източници, съдържащи информация за деянието: показания на свидетели, заподозрени, потърпевши, обвиняеми, експертни заключения, веществени доказателства, протоколи от следствени и съдебни производства (за непроцесуални се считат всички източници от НПК); данни от оперативни изследвания, сведения от материали и документи, които не са включени по делото, резултати от наблюдение на лицето, проучване на навиците му, условия на живот, връзките му с обкръжението.
    Най общо решенията, които се очакват от психологическото изследване могат да  се отнасят до:

• установяването на вменяемостта, въпросът се решава с експертиза, чиято цел е да определи психичната пълноценност на лицето, т.е. способността му да бъде виновно;
• определяне на формата на вината - умишленост или непредпазливост, извършва се с разкриване на отношението на лицето към деянието му в момента на деликта, т.е. дали е осъзнавало опасността от действията си и техните следствия;
• идентифицирането на престъпните мотиви. Свързано е с разкриването на подбудите, ръководено от мотивите на лицето. Мотивът е признак, който характеризира субективната страна на престъплението, а изясняването му има значение за доказване на виновността. Възможно е да се отчита като смекчаващо или утежняващо вината обстоятелство и да свидетелства за наличие или отсъствие на обществена опасност в действията на лицето.

    В правото и в психологията определенията за мотив на поведение не съвпадат изцяло. 

   В психологията мотивът се схваща в следните основни варианти:

• подбуда към дейност, свързана със задоволяване на лични потребности;
• съвкупност от вътрешни и външни условия, пораждащи активност на човека;
• определящ насочеността на поведението предмет (материален или идеален), заради който се осъществява;
• повече или по-малко осъзнавана причина, обуславяща избора на постъпката. 

   Мотивите имат по-висока или по-ниска степен на осъзнтост. В правото за обозначаване на поведенческите мотиви се оперира с понятия като отмъщение, корист, хулигански подбуди, ревност, любов. Те могат да включват най-различни психологически мотиви. Например, подбудата на криминалните действия може да е свързана със стремеж към обогатяване, потребност от себедоказване, завист, различни зависимости: алкохолна, наркотична. Ползата от изследването на психологическите мотиви е в задълбочаването на знанието за юридически значимите подбуди, тласнали към престъплението. В юридическите среди е прието психологическите мотиви да се разграничават на устойчиви (в смисъл на черти на характера) и ситуативно възникнали. За установяване на устойчивите се изисква подробно изследване на лицето с цел да се очертае личностния му профил. В повечето случаи ситуативните мотиви са производни на устойчивите. В отделни случи не са свързани, даже са в противоречие с тях. На възникването им влияе конкретно емоционално състояние. Голямата сложност в разкриването на мотивите нерядко води до заключение за: безмотивност или немотивираност на престъплението. Това е по принцип невярно, тъй като всяко поведение се осъществява по осъзнавани или не толкова осъзнавани мотиви;



    Установяването на емоционалното състояние - свързано е с разкриване на преживяванията в момента на деликта. В психологически план емоционалността се разбира като свойство на индивида, който характеризира съдържанието и динамиката на чувствата му. То е пряко свързано с особеностите на личността и нейният нравствен потенциал с йерархията на мотивите, представата за живота и посоката на ценностните ориентации. Основните психологически принципи на юридическото понятие "силно душевно вълнение" се представят от състоянията на афект, стрес и фрустрация.