Психологическото изследване е нужно, за да подпомогне съда при решаването на следните задачи:
  • да се квалифицира правилно престъплението чрез определяне на психическото състояние по време на деликта, както и мотивите му. Това е всъщност ако се извършва експертиза на емоционалното състояние. Има три психични състояние, които се приемат за смекчаващи (при физологичен афект);
  • да се избере правилната тактика за провеждане на следствените действия;
  • да се окаже корекционно въздействие върху лицето съобразно индивидуалните му личностни особености;
  • да се разкрият причините за деянието.
Аспекти на персонологичното изследване на подсъдим
    В параметрите на наказателния процес не се изследват всички психологически особености на лицето. Ограничението е по два критерия: - съдържание на делото и ситуация на разследването. На практика във всеки отделен случай диапазонът се уточнява и конкретизира. Формални граници не се поставят, но набирането на непроцесуална информация за лицето често е от решаващо значение. В тактически план тя дава възможност за решаване на процесуалните задачи чрез непроцесуални средства. Затова обичайно набирането на данни излиза отвъд процесуалните рамки както по обем, така и по начин на набиране. За процесуални се считат всички източници, съдържащи информация за деянието: показания на свидетели, заподозрени, потърпевши, обвиняеми, експертни заключения, веществени доказателства, протоколи от следствени и съдебни производства (за непроцесуални се считат всички източници от НПК); данни от оперативни изследвания, сведения от материали и документи, които не са включени по делото, резултати от наблюдение на лицето, проучване на навиците му, условия на живот, връзките му с обкръжението.
    Най общо решенията, които се очакват от психологическото изследване могат да  се отнасят до:
  • установяването на вменяемостта, въпросът се решава с експертиза, чиято цел е да определи психичната пълноценност на лицето, т.е. способността му да бъде виновно;
  • определяне на формата на вината - умишленост или непредпазливост, извършва се с разкриване на отношението на лицето към деянието му в момента на деликта, т.е. дали е осъзнавало опасността от действията си и техните следствия;
  • идентифицирането на престъпните мотиви. Свързано е с разкриването на подбудите, ръководено от мотивите на лицето. Мотивът е признак, който характеризира субективната страна на престъплението, а изясняването му има значение за доказване на виновността. Възможно е да се отчита като смекчаващо или утежняващо вината обстоятелство и да свидетелства за наличие или отсъствие на обществена опасност в действията на лицето.
    В правото и в психологията определенията за мотив на поведение не съвпадат изцяло

   В психологията мотивът се схваща в следните основни варианти:
  • подбуда към дейност, свързана със задоволяване на лични потребности;
  • съвкупност от вътрешни и външни условия, пораждащи активност на човека;
  • определящ насочеността на поведението предмет (материален или идеален), заради който се осъществява;
  • повече или по-малко осъзнавана причина, обуславяща избора на постъпката. 
   Мотивите имат по-висока или по-ниска степен на осъзнтост. В правото за обозначаване на поведенческите мотиви се оперира с понятия като отмъщение, корист, хулигански подбуди, ревност, любов. Те могат да включват най-различни психологически мотиви. Например, подбудата на криминалните действия може да е свързана със стремеж към обогатяване, потребност от себедоказване, завист, различни зависимости: алкохолна, наркотична. Ползата от изследването на психологическите мотиви е в задълбочаването на знанието за юридически значимите подбуди, тласнали към престъплението. В юридическите среди е прието психологическите мотиви да се разграничават на устойчиви (в смисъл на черти на характера) и ситуативно възникнали. За установяване на устойчивите се изисква подробно изследване на лицето с цел да се очертае личностния му профил. В повечето случаи ситуативните мотиви са производни на устойчивите. В отделни случи не са свързани, даже са в противоречие с тях. На възникването им влияе конкретно емоционално състояние. Голямата сложност в разкриването на мотивите нерядко води до заключение за: безмотивност или немотивираност на престъплението. Това е по принцип невярно, тъй като всяко поведение се осъществява по осъзнавани или не толкова осъзнавани мотиви;



    Установяването на емоционалното състояние - свързано е с разкриване на преживяванията в момента на деликта. В психологически план емоционалността се разбира като свойство на индивида, който характеризира съдържанието и динамиката на чувствата му. То е пряко свързано с особеностите на личността и нейният нравствен потенциал с йерархията на мотивите, представата за живота и посоката на ценностните ориентации. Основните психологически принципи на юридическото понятие "силно душевно вълнение" се представят от състоянията на афект, стрес и фрустрация.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.