Договарянето предлага нова структура на отношенията между конфликтуващите страни. То се използва като средство за обучение, възпитание, късна социализация. Договарянето може да се разбира като средство, което организира ситуация за промяна, за учене чрез договорено съгласие по време на диалог между партньорите, които се признават за такива, за да реализират една цел, която е познавателна, методологическа или поведенческа. В този смисъл, преговарянето се разглежда не само знание, но и като умение и дори като стил на живот, който има отношение както към настоящето, но най-вече и към бъдещите взаимоотношения на партниращите си хора.

Договорът е средство, което:

Ø    Осигурява положително развитие и свобода на човека – стъпката на договаряне ги кара да преживяват конкретно властта да мислят, да изразяват свое мнение, идеи, мисли; дава им свободата да предлагат, да избират, да решават и да действат.
Ø    Премахва блокадата на мотивацията подпомага мотивирането за промяна;
Ø    Насърчава професионалното диференциране, тоест, различен подход от страна на работодател /партньор/. В процеса на договаряне човекът демонстрира своите собствени процеси на осмисляне, на възприемане и разбиране; дава своя смисъл на нещата;
Ø    Фасилитира, т.е., улеснява и обогатява комуникацията между партньорите, участващи в неговото формиране и развитие. Подпомага процеса на изразяване и говоренето на общ език;
Ø    Благоприятства социалното взаимодействие, защото предлага множество социално-когнитивни конфликти.

Елементи на договаряне:

Разбира се, договарянето може да постигне целта си само при някои условия и методически стъпки. Трябва да се погрижим за:
Ø  Вида на крайния резултат, който конкретизира целта на договарянето;
Ø  Начина и програмата, за да го реализираме;
Ø  Помощта, от която имаме нужда, за да реализираме плана – обучение, отговорности, помагащи страни;
Ø  Крайния срок и междинните срокове;
Ø  За формата на оценяване и проследяване на успеха, промяната. Да се договорят индикаторите, доказващи достигането на желаната цел.

Договаряне при конфликт

Тези елементи са ясно формулирани и когато договорът се договори, партньорите се ангажират да отделят време, енергия и размисъл, за да го доведат до добър край, според определените срокове и отношения.
Когато се дефинира позитивно развитие, се разбира да се даде възможността на детето да стигне до такава свобода, че да знае и може да поеме отговорността за себе си и да води живота си по самостоятелен и съзнателен начин.
Ø     Да помогне на човека да се изразява.
Методически, стъпката на договаряне подбужда към изразяване на своите чувства и мисли. Партньорите могат да вървят към своята автономност, когато има възможност да експериментира свързването на своите желания и поведение.
Ø     Свобода да действа.
В договорните отношения човекът има повече свобода да се движи и най-вече свободата да действа. Той може да предлага опции и да поеме инициативата да избира между различните възможности, да избира начина да ги реализира, да избира помощта, дори да препланира и т.н.
Ø     Да живее живота си.
Човекът практикува чрез една жизнена реалност възможността да съотнася връзката с целта, с мотива, с плана и с властта да разбира и измисля, да живее по активен начин.
Ø     Да стане самостоятелен.
Договарянето дава два основни елемента, които изграждат достъпа до самостоятелността:
1.присъствието на рамка, даваща сигурност за гаранциите, които са били ясно и точно определени;
2 свободата във външността на тази структура да следваш и да работиш, съобразно твоите собствени способности и процеси.

Договорът като средство за мотивация

Практикуването на договарянето позволява да се събере максимума от необходимите психологически условия за събуждането и поддържането на мотивацията за развитие и промяна.
Ø     Какво е това мотивация?
Тя е моторът на цялата човешка дейност. Тя е едно желание, пораждащо психическа и физическа енергия, която ще се инвестира по-късно във времето чрез действия и план. Желанието при децата е често мимолетно и нетрайно, затова работата на възпитателя е да организира така ситуацията, че да поддържа това желание.
Ø     От какво зависи мотивацията?
На първо място, не трябва да се забравя, че тя зависи от интересите на детето и от нуждите му. Възможно е в началото на договарянето детето да не формулира никакви нужди и интереси, но в края на един общ разговор за ситуацията, те биха могли да се появят. В договарянето детето има удоволствието да бъде свободно, да с изразява, да бъде себе си, да предлага, да решава, тоест, да бъде партньор. Да има власт и възможност да не се подчинява пасивно, да твори бъдещето си. Той позволява да се отключи трансформация на доверие в себе си.

Договорът – част от непрекъснатата социализация:

Ø     Осведомява и въвежда партньорите в самостоятелността и отговорността чрез свободата да действа във вътрешността на правилата;
Ø     Учи да комуникират по-добре, защото се извършва чрез една полудирективна методология;
Ø     Учи да се изразяват собствените мисли и чувства и в същото време, да отговорят на очакванията и изискванията, засягащи техните неприятни чувства и трудности;
Ø     Учи за разрешаване на конфликти – трудностите в изразяването, в разбирането стигат понякога до агресивност в поведението или затваряне, конфликти. Ако договарянето се води искрено, тези феномени, присъщи  за социалната интеракция, стават ясни и дискутирани без задължително да бъдат решени на момента /без излишен идеализъм/;
Ø     Учи се да се ангажира – чрез разработването на правила се правят крачките на приобщаване, на солидаризиране и на ангажиране към собственото си развитие и към общността.

Договорът – средство да се изработи плана за бъдещи взаимодействия:

Когато хората имат възможност да размишляват върху плана за развитие, те се замислят и върху техния генерален жизнен план. Те се учат наистина да оценяват своите желания, мечти, според средствата, с които разполагат, и целите, които искат да постигнат. От друга страна, интересът се насочва към междинните планове, които гарантират реализирането на главния план. Те могат да се дефинират, формулират и разработват чрез допълнителни мини договори и те могат да се предоговарят и моделират.

Основни принципи при договарянето:
Ø    Взаимно съгласие – всяка от страните трябва да е съгласна да се реализира нещо чрез взаимно усилие.
Ø    Позитивно приемане на партньора – всеки е способен за промяна и ще го направи само той, ако той го реши;
Ø    Договаряне на всички елементи от договора;
Ø    Взаимен ангажимент – принципът на взаимната ангажираност благоприятства опита за автономност и за вземането на решения с отговорност.

Етапи в договарянето:
Ø    Предварително определяне необходимостта от договаряне;
Ø    Изследване и анализ на ситуацията;
Ø    Формулиране на целите и задачите на договарянето;
Ø    Поелементно договаряне;
Ø    Взаимно ангажиране и поемане на ангажиментите.

Форма на договаряне:
Ø     Устен договор – може и де се запише;
Ø     Писмен договор – може и по предварително подготвена бланка;
Ø     Мълчалив договор – не изисква вербално разбиране.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.