Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Съдържание на понятието "социална принадлежност"

Същност на различията в социалната принадлежност

   Хората се различават по социалната база, от която произхождат. Тук се включват характеристики като образование на родителите; характер и престиж на професията; равнище на доходите; характеристики на съседската среда; равнище на материален комфорт (споделяне или не на стая, книги, играчки, дрехи и т.н.). Тези фактори оказват влияние върху формирането на личността и нейните компоненти. Всяка от споменатите характеристики на социалната база отразява йерархия от статусни позиции. Така например, колкото по-висок е доходът и образованието на личността, толкова по-висок е и социалният й статус. Статусното разделение е присъщо на всички общества.

Същност на различията в социалната принадлежност


   Определянето на същността на социалните различия започва с Карл Маркс (19 век), които дефинира наличието на социално-класово (икономическо) разделение на обществото. Макс Вебер предлага многомерна стратификация на обществото, детерминирана от икономическите, политическите (сфера на властта) и социалните различия (сфера на престиж или статуса). Р.Нисбет изтъква редица фактори за формирането на социално-класовата принадлежност: отношението към властта, сферите и равнището на богатството, стилът на живот, нивото на образование,значението, придавано на семейството, религиозната и етническа принадлежност, професионалното занятие (последното е водещо за разделението в западните цивилизации).

Методи за измерване на социалния статус и принадлежността към социална група:

1.Подход на репутацията. Статусът на даден човек се определя чрез възприемането му от другите хора. Събира се информация от лица, за които се предполага, че добре познават местната общност и отделните й представители. През 40-те години Уорнър провежда изследване върху неголеми общини, чрез индивиди-информатори, които добре познават отделните представители на общността. Изисква се информация за това кой индивид с кои други е свързан, кой кого посещава, кои индивиди се събират заедно, между кои семейства се сключват бракове, как различните групи се разбират взаимно и т.н. Уорнър установява, че хората създават връзки с подобни на тях - по доход, занятие, местоживеене, религия, политически възгледи, образование. Така се дефинира съществуването на три основни социални групи: висша, средна и низша класа. Всяка една от тези групи може да се раздели на две прослойки - по-високо и по-ниско равнище . По този начин се оформят 6 групи: горна висша и долна висша, горна средна и долна средна, горна низша и долна низша. Недостатъка на метода е, че той може да се използва само в малки и затворени общности.

2.Обективен метод. Допълва предходния и се основава на отчитането на всички характеристики от т.нар. „Индекс на статусните характеристики”. Тези характеристики се детермнират от 4 фактора:

  • занятие (ранжиране по отношение на умения и престижност);
  • източник на доходите (наследство, заплата, социални осигуровки);
  • тип жилище (размер и състояние);
  • жилищен район (местоположение и престижност).

   Всеки критерий е претеглян, като най-висока стойност има факторът "занятие". В по-късни изследвания вместо многофакторния подход се използва само фактора "занятие", защото той умерено корелира с останалите фактори и ги представя.

Ранжиране на занятията по престиж (САЩ):

  1. Професионалисти (хора с висше образование и с много висока квалификация - юристи, финансисти, лекари, консултанти-психолози, университетски преподаватели и т.н.).
  2.  Собственици, мениджъри и лица от  държавната администрация.
  3. Служащи от най-различни равнища (държавни, частни) - чиновници, т.е. "хората с бели якички" без висше образование, но занимаващи се с банково дело, държавна администрация и т.н.
  4. Работници, притежаващи високо квалифицирани умения (с по-висок разряд) - хора, завършили техникуми, средно-специално обучение и др. Наричат се квалифицирани, опитни работници.
  5. Ниско квалифицирани работници - хора, които лесно биват заместени с други. Наричат се полу-квалифицирани работници.
  6. Неквалифицирани работници.


3.Субективен подход. При него самите изследвани лица се самоопределят към кое стъпало на социалната йерархия принадлежат. При изследване в САЩ по самоопределение:

  • Висша класа - 3%
  • Средна класа - 43%
  • Работници - 51% (20% от собствениците на дребни предприятия определят себе си като работници)
  • Социално "дъно" (социално слаби) - 1%

Не са могли да определят своята социална принадлежност или не вярват в класите - 2%


Обобщена класификация на социалната принадлежност.


   Базира се на социологически изследвания в САЩ с предходните методи и  е водеща при следващите интерпретатации. 

1.Висша класа - 1-3%

високо равнище - притежава богатства от много поколения;

ниско ранище - сами са създали богатството си.

2.Средна класа  - 45-50%. Различава се предимно по богатство от висшата, а по типа заетост от низшата. Професиите на тези хора изискват предимно вербални способности и абстрактно мислене и обикновено не изискват ръчни умения и техническа работа. Обикновено разликата вътре в класата се прави на база образование и изисквания на професията (равнище на отговорност и равнище на вземане на решения):

високо равнище - хората с най-престижни професии (юристи, лекари, артисти, учени, меъджъри и др.)

ниско равнище - по-голямата част от принадлежащите към средната класа (чиновници, технически персонал, администрация, дребни търговци, някой професии с висше образование).

3.Низша класа - зависят от уменията, които прилагат в своя труд:

високо равнище – работници с професионални умения

ниско равнище - неквалифицирани работници, неквалифициран ръчен труд.


Няма коментари:

Публикуване на коментар