Петфакторен модел на личността

     Личността може да бъде концептуализирана от различни гледни точки, като всеки концепт довежда до различно разбиране на човешкия опит. Броят на личностните концепти и скалите за измерването им се увеличава лавинообразно. През 70-те години се поставя въпроса за интеграция на данните, защото възникват много проблеми, когато скали с едно и също съдържание обслужват различни концепти (измерват различни неща) и обратно (когато едни и същи концепти се измерват по съвършено различни начини). Въпреки, че научният плурализъм е полезен, в случая този голям разнобой поставя под въпрос цялата натрупана информация. Затова се налага допълнителна концептуализация.

     Един от възможните изходи е систематичното описание на таксономията на факторите, което може да пресъздаде в една мрежа различни дескрипции на личността. Въпреки, че възниква като описателна система, тази таксономия (принципите, правилата и методите, според които се извършва класифицирането на концептите в схемата), от тази основа възниква парадигмата на факторния анализ и факторните теории. Търси се минималният брой фактори, които са достатъчни за описание на личността. Независимо, че факторният анализ е описателен , той има интегриращи функции и е отправна точка за изследване на причинност и динамика. Идеята е за описание, а не за обяснение.

Ролята на таксономия в психологията играе петфакторният модел  на личността.

     Олпорт и Одберт  изхождат от идеята, че естественият език е носител на всички понятия, които хората използват, за да характеризират човешката личност, както и за да оценяват и описват другите хора. В стремежа си да създадат пълен списък от понятия, те изваждат от речника на английския език всички думи, описващи личността (18 хил. думи). По концептуални съображения дескрипторите са разграничени в 4 групи (категории):

1. Черти на личността - "обобщени и персонифицирани детерминиращи тенденции в поведението, като консистентни и стабилни форми на адаптация на индивида към неговото обкръжение". Те са патерни на поведение - често повтарящи се поведенчески конструкти и са опит за описване на личността в един общ конструкт. Не съдържат оценка.
2. Временни състояния и настроения (моментни състояния, напр. "уморен").
3. Понятия, съдържащи оценка (напр. "добър", "лош").
4. Метафорични и нееднозначни понятия, за които има съмнение дали изобщо се отнасят до личността или не.

     Авторите се съсредоточават върху първата категория, (съдържаща около 4500 дескриптори), което показва стремежа . Това е изчерпателен, но им да се опише личността чрез трайни (стабилни, с вътрешни причини) характеристики, които могат да бъдат наблюдавани като поведение в широк спектър от ситуации. Това е изчерпателен, но неудобен за използване списък, както поради своята екстензивност, така и поради липсата на концептуализация. Този списък е интегриращ център на усилията на няколко поколения изследователи (до 70-те години). С помощта на класификация, клъстърен и факторен анализ се получава удивителна картина - нееднократно се получава един и същи резултат: за различни по обем и характер извадки първите пет фактора в различните изследвания съвпадат (независимо от различните подходи на класификация). Резултатите и тяхното обяснение у различни автори гравитират около това стабилно "ядро" от пет фактора. Със същата процедура са правени и изследвания на други естествени езици (немски, холандски), които показват същата петфакторна структура на личността. Продължители на факторния модел са Кетъл, Айзенк, Гилфорд .

Петте фактора (по ред на факторното им тегло):

1. Фактор E : Екстраверсия, енергия, ентусиазъм.
2. Фактор А : Алтруизъм, приятност, чувствителност към вътрешния свят на другите хора.
3. Фактор C : Съзнателност, сдържаност, добросъвестност, контрол.
4. Фактор N: Невротизъм, нервност. негативна афективност, противопоставяне на емоционалната стабилност и положителните преживявания.
5. Фактор О : Откритост към опита, отвореност на ума към нови идеи, оригиналност. В някои от изследванията този фактор правопропорционално се свързва с интелигентността.

     Една съвременна интерпретация на факторите е следната: 

• Фактор E - екстраверсия-интроверсия; 
• Фактор A - стил на междуличностните отношения (дружелюбие-враждебност); 
• Фактор C - наличие или отсъствие на волева организация на поведението; 
• Фактор N - емоционална реактивност (невротизъм-спокойствие); 
• Фактор O - интелектуална култура на личността, качества на интелекта. Очевидно е, че някои от факторите съвпадат с типологията на Айзенк.

     Поради присъствието на петте фактора във всички посочени изследвания, се е възприела абревиатурата OCEAN, която е основна схема за ориентация, но не може да се твърди, че Големите Пет са достатъчни, не можем да сведем личността до тях - зад всяка от тези пет оси стои огромно количество характеристики на личността (личностни ориентири).

Съществуват няколко проблема:

• Много трудно е диференцирането на конкретните характеристики, съставящи съответния фактор и особено онези характеристики, попадащи в размитите граници между факторите.
• Няма данни за външната валидност на модела. Предиктивната му полезност няма широко разпространение извън изследователските кръгове, въпреки че в наши дни съществуват данни за някои от предиктивните възможности на модела (предсказване на развод, въвлеченост в алкохолизъм или наркомании, посрещане на изискванията на социалните роли в различите възрасти и др.).
• Дименсиите на 5-те фактора в този модел са съсредоточени върху атрибутите на популацията, а не върху самите индивиди. Описва се структурата на личността на "средния" човек, търси се общото! Докато личността на конкретния индивид не е задължително да има същия строеж. Петте фактора са основни дименсии, по които човек наблюдава и оценява другите, но дали структурата на личността се изградена точно по тази схема? Тази структура може да се използва, но тя не е самодостатъчна, нейните възможности са с определени граници. Тази петфакторна структура пресъздава общността между съществуващите системи за описание на личността и предлага интегративно, общо изследване на личността.
• От друга страна, редуцирането на многообразието на личностови свойства (до 5) води и до редуцирането на многообразието от променливи, съответни на чертите на личността. Това намалява шансовете за адекватно предвиждане на определен тип поведение и за разграничаване на индивидите един от друг. Всяка интегративна структура се постига с цената на загубата на многообразие.

     Но този модел няма и такава цел. Петфакторният модел е построен по емпиричен път и не претендира, че обяснява полезността на факторната процедура при разглеждане на емпиричната реалност. Не предлага обяснение на динамиката и причиността на поведението на личността. Петфакторният модел е само база, основа, обща таксономия на личността. Наличието му не снема необходимостта от нов модел на структурата на личността. Факторите от по-нисък ранг  не престават да носят обяснителна способност, но те не се разглеждат независимо от общата основа на петте, тяхното наличие говори само за по-голямата структурираност на свойствата на личността. Разкриването на петфакторния модел не означава, че личността не трябва да се изследва с други тестове, напротив - този модел е само ядрото, на чиято основа могат да се надграждат различните фактори.

     Факторната процедура е полезна при разширяване на извадката. Освен това, отделните фактори могат да се запазят (при наличие на висок коефициент Алфа-Кронбах), независимо, че скалите корелират помежду си. Много често при конкретната личност обобщените характеристики могат да се окажат по-важни от обособените.

Петфакторният модел  е основната парадигма за изследване на личността чрез личностните черти.

Значимост  на факторните модели:

• Описват същностните особености на личността и дават средства за тяхното системно изследване.
• Те са основа за разработване на многомерни тестове за комплексна оценка на личността. С тяхна помощ се разкриват индивидуалните особености на субекта, неговите силни и слаби страни, пригодността му за изпълняване на социални роли.