Jean Piaget
           Жан Пиаже ( Jean Piaget) е Швейцарски психолог който основава Женевската школа - “Генетична психология”.
За Пиаже - към изследване на мисленето на детето неговата научна дейност съдържа два етапа: 
1.В границите на 20-те години на 20век, разглежда традиционно мисленето като съзерцателен процес, чиито обособености се разкриват непосредствено в речта;
2.В средата на 30-те години на 20век Пиаже създава своята операционална теория за интелекта - връзката мислене реч се представя като етап от развитието на интелекта а самия интелект и развитието са обособени от развитието - индивид среда.
Пиаже създава изследователска програма обективния метод - наблюдават се действията на детето - търсят се психичните явления които са причини за тях.
Основно понятие - единствено между психични и двигателно изпълнителски компоненти. Стремежът на тогавашната психология да преодолее разкъсването на съзнанието и поведението при Пиаже се проявява в изследователската програма при изграждане на задачи.
За Пиаже действията на детето са детерминирани от околната среда, с нея детето е в постоянна взаимозависимост - детето и постоянната действителност са две в много отношения родствени противопоставящи се. Детето носи характеристиките от обкръжаващия го свят, но от самото раждане то притежава автономност. За Пиаже детето е устойчива система от вътрешни условия и не просто отговаря на външните въздействия а ги възприема и пречупва през своя свят. Вътрешната структура на детето притежава характерна саморегулация тъй като е автономна проявява изисквания към околния свят. Заобикалящия детето свят винаги се оценява от него като враждебен, съпротивлението се изразява чрез усложняване на дейността - възникване на препятствия от пътя към целта. С възрастта развитието на детето се изразява в усложняване на дейността и преодоляване на все по силното съпротивление на външния свят. Възрастния човек изработва съпротивителни умения за справяне със социалната среда, а детето не - затова то възприема околната среда като нещо чуждо съществуващо независимо от него. И постепенно в своите изследвания Пиаже поставя освен мисленето на детето и    въздействието на заобикалящия свят.
   Пиаже включва интелектуалните процеси като част от взаимодействието индивид среда и смята, че интелектуалната дейност е своеобразен начин за включване на околния свят в структурата на индивида. Външния свят става опознавателен за индивида а дейността извършвана от него е условие чрез което добиване на това значение.
   Според Пиаже основните категории които използва интелекта да се адаптира към външния свят - пространство и време, причина и следствие, класификация и т.н. съответстват на определени аспекти от определена действителност. За да се опознае един обект динамично да се възпроизведе.
Парадокс в теорията на Пиаже - асоциацията я използва в традиционните разбирания между връзката образ и идея, в тази връзка участниците не се променят - възникването на един образ възниква и друг.Пиаже открива, че дори задачи съставени от безмислени срички кара изследваното лице да търси връзка между сричките /асоциация/.
   Пиаже казва, че асоциацията често се представя като процес които протича в интелектуален план т.е. не е резултат от конкретна дейност и всъщност асоциацията е включване на нови елементи в психиката на индивида и тя не може да се изгражда чрез съзерцание а чрез активните действия на индивида.
Асоциацията се придобива само с усилията и опита на самия субект.
Пиаже използва понятието асимилация обозначава преработката на утвърдили се схеми на практична дейност мисловна сфера.
Акомодация - преустройство на начините на действие които индивида използва да се приспособи към средата. 
Пиаже използва уравновесяване - общия закон за равновесие на живите системи осигуряващи тяхното съществуване. Състоянието на равновесие е различно от състоянието на покой защото равновесието е динамично и то предполага активност на индивида.
Адаптация - самия интелект - за него адаптацията е интелект - адаптацията се осъществява тогава когато организма се променя от въздействие на външни условия и това преобразуване предполага развитие а за него интелект и развитие са абсолютно свързани понятия.
   Състояние на равновесие винаги се постига чрез усилия на индивида. Според Пиаже равновесието е равно на дейност.
Този постолат се свързва с биологичната теория за химиостазата - всички живи организми до човека се стремят към такова уравновесение, но интелектуалното развитие при човека по скоро предполага разрушаване на равновесието като елемент на развитието.

Пиаже приема, че понятието равновесие е недостатъчно при анализа на интелектуалното поведение.Той използва генетичен подход при изучаване на интелекта, като се стреми да разкрие закономерността при формите на интелектуалните структури, назовал го е структурен генетичен подход.
Интелекта на високите нива св. развитие за него е специфична структура от взаимосвойствата и мисловни операции.    Тези системи се подчиняват на определени закони. За да се изучи интелекта, трябва да се разкрият законите действащи при различни интелектуални структури.
Пиаже разглежда развитието на интелекта като развитие на познавателните структури. Познавателното преобразуване на тези структури пряко зависи от взаимодействието организъм среда следователно пряко зависи от възрастовото израстване.
Пиаже дефинира четири стадия в развитието на интелекта: 
  1. От раждането до година и половина – до речеви интелект (сензомоторен, практически интелект) ; 
  2. От 2 години до 7-8 години -        детето все още не може да работи с категориите като форма, пространство, перспектива и т.н. не може да работи с абстрактни понятия. Невъзможно да отчита промените в количественото, логическите връзки, усложнени взаимоотношения със заобикалящите ги хора; 
  3. Стадии на конкретните операции /8 - 12г./ - конкретни интелектуални операции - категория пространство, време, перспектива, работи се с логически операции, детето е подготвено да работи с понятия, не с абсолютна абстрактност, но ги използва в конкретни операции; 
  4. Стадии на формално логическите операции , след 12години - рефлексивен интелект. Човек осмисля своите отношения (себе си като индивид) като взаимодействие с други и средата. Използване на формално логичните операции е характеристика на човека интелект. Приема се, че истинското развитие на човека започва от този период.

Всеки стадий задължително се заражда в преход - е условие за следващия. Интелектуалното развитие върви успоредно с възрастовото, там всички стадии са взаимосвързани не може да се прескочи стадий.

Пиаже говори за три типа човешки интелект: 

1.Практически - се проявява на нива първи стадии. При преминаване в следващия стадии, този тип остава да действа, но вече като подструктура, подчинява се на законите на по-сложно организиран вид мислене. Като накрая се достигне до формално логичното мислене.; 2.Операционален
3.Репрезентативно мислене.
   При възрастния човек всеки стадии от интелектуалното развитие съответства на определено ниво от йерархията на поведение.Учението на Пиаже е крайно интересно със свойствата на интелекта с приспособителното (адаптирано) поведение. Но единствено адаптивното поведение не може да обясни сложната структура на интелектуалните процеси. Защото той е свойство и с творчество, с преустройство на средата и т.н.

Реакции:

4 коментара:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.