Карен Хорни е родена на 16 Септември 1885г. Баща й е капитан на кораб доста властен, и много религиозен. Майка й,  е съвсем различна– тя е втора съпруга на баща и като е по-млада от него с 19 години и същевременно е значително по-добродушна. Хорни има  по-голям брат,  на име Бернд, към когото е силно привързана, както и 4 по-големи братя и сестри от предишния брак на баща си.
Детството и е изпълнено с недоразумения: например, макар да описва баща си като суров поддръжник на строгата дисциплина, който предпочита брат й пред нея, той и носи подаръци от всички краища на света и дори я взима със себе си на  морско пътешествие - много нетипична постъпка за капитан на кораб от онова време!

През 1904г., майка й се развежда с баща й и го напуска, оставяйки я при него. През 1906г. е приета в медицинско училище, против волята на родителите и. Докато учи там, среща младия студент Оскар Хорни, за когото се омъжва през 1909г. През 1910г.,  им се ражда първата от трите им дъщери. През 1911г., майка й,  умира. Напрежението от тези събития е твърде голямо за Карен и тя се подлага на психоанализа.
Както Фройд би предположил, тя се омъжва за съпруг, който не се различава особено от баща й: Оскар е толкова властен и суров с децата им, колкото е бил и самият капитан навремето. Хорни забелязва, че тя не се намесва, а определя атмосферата като полезна за дъщерите си и окуражаваща независимостта им. След много години, отново разсъждава върху това и променя вижданията си за възпитанието на децата. През 20-те години работи като практикуващ психоаналитик в Берлин. Интересува се от Марксистката теория но не я споделя.

През 1923г., бизнесът на Оскар се срива и той се разболява от менингит. Разорява се, става мрачен и свадлив. През същата година братът на Карен умира на 40г. от белодробна инфекция. Тя развива силна депресия до степен, в която по време на ваканция плува навътре в морето, в опит да се самоубие.
Карен Хорни  и дъщерите й се изнасят от къщата на Оскар през 1926г. и 4 години по-късно се местят в САЩ, установявайки се в Бруклин. Там Хорни се сприятелява с Хари Стак Съливан и с Ерих Фром. Работи като практикуващ лекар и в своята практика отчитат нова симптоматика в невротичното поведение - страх от реалността, отхвърляне позициите на възрастния и мисли за самоубийство. Също в Бруклин създава и своите теории за неврозата, основани на опита й като психотерапевт.

Там група немските психоаналитици /сред който е и Хорни/публично изказват мнение, че причините за невротизма в Германия е налагане на Фашизма а за Американците - икономическата криза.
Карен Хорни - причините за невротизма се коренят в социалния а не в биологичния - гради критика в учението на Фройд и развива този постулат - за да се анализира неврозата се изследва социалното обкръжение на пациента. Именно това обкръжение изгражда поведение определяно като невротично. За Хорни един тип поведение може да е нормално в един тип култури а в друг да е като болестно състояние. В Америка Хорни издава поредица книги, в които развива своята теория че неврозите са  причинени от  обкръжението на пациента. През 1937г. публикува “Невротичната личност на нашето време”, 1945г.- “Нашите конфликти”, 1950г. - “Неврозите и развитието на човека”.Тя отчита случаи на невротични състояния, които не могат да се обяснят с психоанализа. Хорни описва поведението на невротика - ригидност на реакциите - неумение бързо да се приспособява към новите условия, за невротика е характерно разрив между потенциални възможности и реални постижения. Причини за това не е Едиповия комплекс а тревожността, но тя приема постулата на Фройд, че детето осмисля заобикалящия го непознат свят като враждебен, заплашващ го от разрушение. Ако детето не усеща подкрепата на родителите  страха в детето постепенно ескалира до състояние, което Хорни нарича базисна тревожност. Според нея за детството са характерни две базисни потребности: от удовлетворяване и от сигурност.
Удовлетворяването се отнася до основните биологични нужди, решаваща за развитието обаче е втората потребност – детето да бъде обичано, желано и защитено от опасностите на враждебния свят. По отношение на тази потребност то изцяло зависи от родителите си. Ако те проявяват искрена любов и грижа вероятността да се формира здрава личност е много голяма. Обратно ако поведението им възпрепятства потребността е твърде възможно невротично даже патологично развитие.
Родителски стилове на поведение фрустриращи потребността от сигурност:
-          скандално поведение
-          неустойчиво поведение
-          насмешки и иронизации
-          неизпълнени обещания
-          изключителна опека
-          явно предпочитание на братя или сестри.

Резултатът от подобно поведение за детето  е формирането на т.нар. базисна враждебност – то се оказва между два огъня: обича и зависи от родителите си, но същевременно изпитва обида, гняв, обърканост, негодувание към тях. Това е конфликт който привежда в действие различни защитни механизми които се проявяват в поведението. Поведението на детето което не удовлетворява потребността си от сигурност и започва да се управлява от чувства на безпомощност, страх и вина изпълняващи ролята на психологични защити, чиято цел е една – да подтискат враждебните чувства към родителите.
Враждебността възникнала по причина на родителите започва да се проявява и във отношенията на детето с другите хора т.нар. базисна тревожност. Това е „усещане за самота и безпомощност пред лицето на потенциално враждебния и опасен свят”. Това е интензивно и всепроникващо усещане за липса на сигурност и доверие.Тя може да се елиминира само от родителите като видимо изказват подкрепата към детето изказвало любов. Активна защита чрез положително поведение.  Според Хорни  индигизиращите сили на поведението не са сексуалните импулси а потребността от лична безопасност и стремеж от освобождаване от страха. Тя казва, че описаните от Фройд сексуални отклонения са следствия от неврозата а не от причините за нея. Постепенно излага теорията на социалния фактор като причина за невротичното поведение . Като стремеж за защита във възникналото в индивида силно напрежение. Назовава ги чрез вектора -движение:
1. Поведение насочено към хората - изгражда крайно услужливата личност стремяща се да получи любовта на другите или да отговори на изискванията на другите - подтиска се индивидуалността. За Хорни изказва на околните са разнообразни и не може да се угоди на всички - тревожността се поражда от стремежа да се изпълнят всички разнообразни задачи.
2.Поведение насочено към себе си (отдалечаване от хората) - Стремеж от отдалечаване от социалната общност - самотна личност. За Хорни човек избира такова поведение страхувайки се от санкция от другите.
3.Поведение насочено против хората - предполагащ краен стремеж към престиж и власт - основните ценности са готови да ги постигнат на всяка цена.
За Хорни всяко едно поведение от описаните не е адекватно, социалната среда засилва тревожността и поражда все нови и нови вътрешни конфликти и така невротика поставя себе си в омагьосан кръг - избира тип поведение и в същото време поведението засилва напрежението. Търсейки спасение невротика се насочва към себе си - Хорни го нарича идеализиране АЗ/ постигне на илюзорен образ/.Хорни казва, само че изграждане на идеализирано АЗ дава успокоение на невротика за кратко време.
Хорни сама определя себе си като Неофройдист защото отхвърля наличието на универсални психосексуални етапи, както и биологическа предопределеност на човека. За решаващ фактор за развитието на личността утвърждава отношенията между детето и родителите му Приема постулата на Фройд за значението на детските преживявания при формирането на личността на зрелия индивид... Детето което е безпомощно без подкрепата на родителите спрямо света и затова живее в страх от света. Хорни признава теорията за защитни механизми на личността.
Като терапия – Хорни използва метода на свободните асоциации и се насочва към обкръжението на невротика. Има и близостта  с Фройд е в психоаналитичните процедури които използва в практиката си.
Карен  Хорни практикува до смъртта си през 1952г. 
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.