Нещо извън нормите, рядко срещано. Абнормността предполага съотнасяне с определена група и предварително установена средна величина. Това понятие е много относително и негова илюстрация може да се открие в пътешествията на Гъливер, който се оказва последователно „абнормен" сред лилипутите и сред великаните. Понятието е още по-трудно за определяне, доколкото има тенденция към идентифициране на норма и честота и към произтичащата от нея подозрителност към „девиантните", особено тези, които проповядват мнения, противоречащи на общоприетите (Сократ, Солженицин...). Абнормното невинаги е патологично. Много хора, смятани за „абнормни", са допринесли в най-голяма степен за напредъка на човечеството.
