Австрийски лекар и психолог (Виена, 1870 - Абърдийн, Шотландия, 1937). Ученик на 3. Фройд, който по-късно се разграничава от него, Адлер приема понятието „динамично несъзнавано", но свежда до минимум ролята на сексуалносттаи на едиповия комплекс в генезиса на личността и неврозите. В детството си Адлер бил слаб и често боледувал. Според него определящи са факторите от индивидуален и социален ред Възрастният осъзнава своята слабост и се стреми да я преодолее. Детето бърза да порасне, защото придобиването на сила и власт означава придобиване и на сигурност. Невротикът, който не е успял да постигне тази адаптация, трябва да бъде възпитаван, за да може да се интегрира хармонично в света и да се приспособи към неговите ценности. Адлер предлага своето учение под името индивидуална психология. След като практикува медицина във Виена, Адлер емигрира в САЩ, където преподава в Колумбийския университет (1927) и в Медицинския колеж в Лонг Айленд (Ню Йорк, 1932). Адлер е автор на много трудове, най-важните от които са преведени на френски: Невротичният темперамент (1912), Практика и теория на индивидуалната психология (\920),Смисълът на живота (1932)
