Бихейвър - поведение
   Направление обозначаващо Американската психология през 20век. Радикално преобразува представите на психологията. Предмет става поведението  стимул-реакция .

 Едуарт Торндайк - Той няма висше образование. Интересува се от психологични експерименти от книгите на Джеймс. Привлича вниманието на Джеймс с желание да прави психологични изследвания. Джеймс го привлича в лабораторията в Харвард и се заема с експерименти с животни (с пилета при подаване на различни стимули). Налага му се да напусне Харвард и е приет на работа в групата на Кетел в Коломбийския университет. Продължава експериментите с животни освен с пилета той започва работа и с кучета и котки. Създава постоянна постановка “Проблемна кутия” входа е свободен, но на изхода трябва да преведе в действие някакво устройство, за да стигне до целта.Поведението на животните е еднотипно.В началото извършват множество хаотични движения - те са безполезни движения в кутията, в даден момент едно от хаотичните движения става удачно. При следващите опити започват да намалява броя на безполезните движения и животното за кратко време открива изхода и накрая действа безпогрешно- постижение в зоопсихологията.
В хода на опитите Торндайк представа графично чрез крива на заучаването в координатна система, където на абсцисата се отбелязва броя на повторенията, а на ординатата загубеното време в минути. Получените данни  дават основание на Торндайк да направи извода, че животното действа хаотично по метода проба грешка и случайно постига успех, и този успех се включва в опита и така поведението става координирано.
Торндайк написва докторска дисертация през 1898г. “Интелекта при животните”.
   Интелектуален акт - разрешаване на проблем постигнато не чрез съзерцание а чрез активни действия на индивида благодарение на които се постига най - добра координация със средата. Естествен подбор на полезни действия на индивида който е различен от подбора на еволюцията и се подчинява на няколко закона: 
  • Упражнението - при други равни условия реакцията на ситуацията се свързва със самата ситуация правопропорционално на чистотата на повторенията на връзките и на тяхната сила;
  • Готовността - упражненията променят готовността на организма към провеждане на нервни импулси; 
  • Асоциативния скок - едновременно действие на няколко дразнителя, един от тях предизвиква реакция и други дразнители придобиват способността да развиват подобна реакция.
    Те са съществували и преди Торндайк и са отбелязани в асоциативната психология. Но Торндайк пренася акцента, асоциативните връзки вътре в нервната система между връзките организъм среда.Торндайк налага нов вид детерминизъм - биопсихичен детерминизъм, който създава четвърти закон: 

  • Ефекта - ефекта от даден двигателен акт изразяващ се в даден акт успеха се включва между причините за изграждане на самото движение.   
Именно ефекта помага на организма при сходни условия да реализира адаптивно поведение.
Бихейвиористите високо оценяват теорията на Павлов но самия вариант чрез изграждане на условни рефлекси за бихейвиористите е нужно доказателство, че предмет на психологията трябва да бъде поведението.
   Джон Уотсън разработва бихейвиориската парадигма - категорично обявява психологията като наука за адаптивното поведение към света в който живеем.
Поведението е единствен предмет на психологията на Уотсън, то е възможно за обективно наблюдение. Уотсън отхвърля интроспекцията и стига до крайния извод, че конкретните елементи на съзнанието не могат да бъдат пряко изучавани.
За Уотсън поведението е изградено от мускулни и секреторни реакции детерминирани от външни стимули. Подчертава, че анализа на поведението трябва да бъде строго обективен и да се ограничи като при други науки само с това до външно наблюдение. Уотсън казва, че всички психологични понятия трябва да се преведат на бихейвиориски език с формулата стимул реакция .
През 1914г. издава книгата “Увод в сравнителната психология” .В 1915г. Уотсън е избран за президент на Американската психологична асоциация на 37 годишна възраст.
Върху научните възгледи на бихейвиористие силно влияние оказва учението на Павлов и Бехтерев, макар че Уотсън и неговите последователи в изследванията се отдалечават от физиологичния механизъм на поведението.Основната характеристика на бихейвиоризма е антифизиологизма и отрича ролята на психологичния образ при регулация на поведението.
Уотсън през първата световна война постъпва във военовъздушните сили и след уволняването си започва да изследва емоционалното състояние - опити с хора.
   Отрича идеята на Джеймс за емоцията. За Уотсън емоцията е вътрешно субективно състояние, което има вътрешен израз. Именно външния вид може да се изследва и щом има възможност за изследване може да се контролира поведението.
Уосън решава да изследва страха - приемайки, че страха е основна емоция. Прави опити, като избира един неутрален дразнител и променлива на дразнителя. Работи основно с деца - избира животно /заек/ променлива е поведението на детето. Изследва как неутралния дразнител при определени условия може да предизвика дори страх. Уотсън разкрива в своите изследвания, че неутралния дразнител може да се превърне в причина на силно емоционално преживяване, трайно вграждащо се в поведението на индивида. Независимо от възрастта на детето когато се изгражда страха, този страх се преобразува във фобия, фобията се тълкува като заболяване. За Уотсън единствения начин да се преодолеят страховете е изграждане на емоция с противоположна емоция /емоция с обратен знак/. Оказва се че традиционните начини за справяне със страха /уговорки, обяснения, демонстрация на положителна емоция от друг човек са неефективни. Затова Уотсън решава да избере нетрадиционен път - животното предизвикало страха е представено пред детето в спокойно състояние, когато му се дава вкусна храна - експериментатора намалява разстоянието между детето и животното, и накрая детето заинтересувано от това което става може да вземе животното в ръце.
   Силните емоции присъстващи в поведението на възрастни хора дори фобията възникват в детска възраст, в следствие на условно-рефлекторни връзки между дразнител и афект.
   Условно-рефлекторните връзки са трайни - без участието на емоционално преживяване не само се запомня, но може да премине, като нагласа в индивида. Уотсън излага тези възгледи в книга “Психологията от гледна точка на Бихейвиоризма” -1919г. Уотсън през 1920г. прекъсва научната си кариера по лични причини и започва да се занимава с рекламен бизнес.
  През 1925г. издава книга “Бихейвиоризъм” и чете лекции, но не се занимава с научна дейност. Присъства много мощно в рекламния бизнес и през 1945г. е президент на рекламна фирма. Завършва кариерата си като бизнесмен.
Опитва се да създаде и създава програма за преустройство на обществото съобразно бихейвиориските закони. Убеден е, че не само индивидуалното поведение но и на група хора може да се контролира чрез контрол на дразнителите подавани към тях.
   Реално Уотсън  отрича както ролята на наследствеността, така и ролята на личните нагласи, убеждения, интереси и цялото многообразие на съзнанието.На пръв поглед приема идеята чрез контролирано въздействие върху индивида или групата, може да се изгражда социално приемливо поведение /изглежда съблазнително/. Но опасността в този възглед се крие в тълкуването на поведението само от поредица на двигателни актове, то се разглежда прекалено елементарно и от него се изключват мотивационните фактори.
  Реално бихейвиористите се доближават до идеята за машинообразно поведение, водени от желанието за крайно обективен анализ. Тази тяхна идея в социално практичен план става разрушителна.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.