Философско и медицинско движение, което критикува западното схващане за психичната болест и за ролята на психиатрите в обществото. Антипсихиатрията се заражда в началото на шейсетте години с разпространението на идеите на Дж. Бейтсън за фамилния произход на шизофренията, на схващанията на М. Фуко за психичната болест и на Х. Маркузе за обществото на изобилието. Основната теза на антипеихиатри те е, че психичната болест (в частност шизофренията) не е същинска болест, тъй като причините за нея са единствено психосоциални. „Лудите" всъщност са неконформисти, девиа-нтни по отношение на установените норми, и затварянето им в болници има за цел да ги принуди да приемат установения социален ред. Вследствие на този постулат психиатричните болници трябва да се премахнат или поне да бъдат превърнати в места за приютяване, в които да бъде премахнато всякакво насилие, включително подчиняването на елементарна дисциплина. Първият опит беше предприет през 1962 год. от английския лекар Д. Купър, но поради враждебността на болногледачите бе прекратен през 1966 год. Създадени бяха терапевтични общности, където болни и лекуващ персонал съжителстват, разискват свободно всекидневните събития и проблемите на общността. В Англия те бяха основани от Д. Купър, Р. Д. Лейнг, А. Естьр-сън И Л. Редлър, в Италия - от Ф. Базалия, във Франция - от М. Мано-ни. Антипсихиатрията плаши общественото мнение и много психиатри я считат за нереалистична и утопична.
