Физическа или умствена дейност без утилитарна цел, извършвана единствено заради удоволствието, което доставя. За детето всичко е игра: отначало то играе със своето тяло. По-късно удоволствие му доставя възпроизвеждането на звуци от заобикалящия го свят (кучешкия лай...). Към четири-петгодишна възраст започва да подражава на своето обкръжение (майката, лекаря и т. н.). След ролевите игри, при които основно място заема идентификацията, идват игрите по правила (5-7 години), благодарение на които детето осъзнава необходимостта от условностите. Някога презирана, сега играта е реабилитирана от съвременната психология и активното училище, в което й е отредено основно място. Въвеждането на игра в часовете създава у малкия ученик мотивация, каквато той иначе няма. В много детски градини и предучилищни занимални, а също и в началното училище се използват звуковите и цветните материали на Монтесори и особено дидактичните игри на О. Декроли. В областта на психологията играта се използва като средство за изследване и лечение, особено при децата (кукли, моделиране), но също при юношите и възрастните. -> психодрама.
