Педагогическо движение, основано на принципите на функционалното образование, което зачита интересите и потребностите на детето. За разлика от традиционното училище, което отдава предпочитание на рецептивните методи и догматичното обучение, на запаметяването на книжно и пасивно знание, активното училище се стреми към освобождаване на ума, към самостоятелност и независимост на учениците. То е училище на участието, инициативността, креативността и критичността. В него детето се учи да упражнява наблюдателността си, да използва законите на експериментирането не върху изкуствени построения, а върху факти от действителността, които го засягат пряко. Активното училище използва значителен педагогически материал, най-често създаден от самите деца, организира ученето според областите на интерес и във връзка с опознаването на околната среда (физическа и икономическа география, фауна, флора, местна история...); то сплотява учениците в малки общности, които се самоуправляват, и използва изобретателни техники като свободно учене по групи и учене с помощта на фишове. Активното училище несъмнено е начинът на обучение, който подхожда най-много на децата, но то се натъква на препятствия, които не могат да бъдат премълчавани. Количеството от инструментални знания, които ученикът трябва да придобие, е много голямо, а времето, с което той разполага, е ограничено. Класовете са претоварени, а броят на учителите е недостатъчен. Трябва най-напред да се промени това фактическо състояние, за да получат разпространение активните методи.
