Отнасящо се до функция. Функционалната психология представлява начин за подхождане към психичната дейност. Вместо да се пита: „Каква е природата на психичния живот?" (структурна гледна точка) или „Как се развиват психичните операции?" (механистична гледна точка), тя търси причините за появата на психологическите явления, тяхното значение, тяхната адаптивна стойност (каква е функцията на емоциите, на сънищата и т.н.). Нейната гледна точка е динамична. Тя поставя проблема за поведението и стига до практическото действие, тъй като поставената цел изисква търсенето на средствата за постигането й. Например, ако разглеждаме съня като защитна функция срещу изтощението, а някои неврози - като резултат от неврастения, може да се помисли за използване на сънната терапия като лечение на невротичните разстройства.Новото образование е функционално в смисъл, че не разглежда интелигентността като същност, а като инструмент на разположение на детето. За да може да си служи с този инструмент, то трябвала изпитва потребност от това, да бъде събуден интересът му. Тъкмо като се основаваме върху потребностите и интересите на детето, можем да го'образо-ваме и да развиваме естествените му способности.
