Лоботомия

Хирургическа операция, състояща се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък (таламус, хипоталамус) с челната мозъчна кора. Тази техника е предложена от Е. Мониц (1935) и разработена от У. Дж. Фриймън и Дж. У. Уотс (1942). Тя се използва често до шестдесетте години при лечението на психични разстройства (психастения, натраплива невроза, хронична ажитация и т. н.). Практически тя не лекува нищо, а премахва мъчителната страна на ня кои симптоми. Сега този метод е изоставен.