Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Психоанализа

Метод за лечение на психичните разстройства, основаващ се на дълбинно психологическо изследване, превърнало се в „наука за несъзнаваното". Създателят на психоанализата 3. Фройд, който наблюдавал неблагоприятните ефекти от някои травмиращи, привидно забравени събития, установява връзка между тях и наблюдаваните симптоми и стига до извода за съществуването на динамично несъзнавано. Някои наши действия, от най-баналните (забравяме да пуснем писмо) до най-странните (ритуал за миене на ръцете при някои невротици), се дължат, твърди той, на неясни, но реални причини. Невротичните симптоми имат смисъл; те могат да бъдат разбрани, ако се преодолее съпротивата, зад която се намира несъзнаваното. За да стигне до него, 3. Фройд опитва последователно хипнозата, внушението („можете да се спомните вашето минало") и най-после метода на свободните асоцииации („кажете всичко, което ви идва на ум"), който се оказва най-добрият, защото зачита личността на пациента. По този начин субектът сътрудничи в своето лечение. Разкриването на неговото несьзнавано не става чрез взлом, а след дълго доброволно пътуване, по време на което пациентът се научава да контролира емоциите си. Едва след като превъзмогне своята съпротива, той успява да разбере мотивациите на поведението си и да стане господар на своите действия. По време на сеансите психоаналитикът оставя пациента да се изразява без ограничения, тълкува неговите съпротиви и нагласите му спрямо лекаря (пренасяне). Психоаналитичното лечение, което е вид психологическо рехабилитиране и продължава месеци и дори години (с честота три-четири сеанса седмично), може да бъде предприето при известни условия. Най-важните са волята на пациента да се възвърне (без която не може да спазва основните уговорки: редовност на сеансите, правило за непропускане и т. н.); задоволително интелектуално и културно ниво; не много напреднала възраст (в зряла възраст нагласите трудно се променят в дълбочина). Лечението трябва да се провежда от високо квалифициран психотерапевт, който е преминал през дидактична и контролирана анализа. Психоанализата позволи да се хвърли светлина върху някои психични факти, от които 3. Фройд извлече закони. Неговото основно откритие представлява сексуалността на детето, с която то се ражда и която се развива преминавайки през определени стадии преди да стигне до същинския генитален период, при който сексуална цел е нормалният полов акт с партньор от противоположния пол. Но от раждането до пубертета, нагоните (биологическите сили) са подложени на въздействието на фактори, които влияят върху съдбата им. За да се опишат тези психични процеси, е необходимо да ги разглеждаме от три различни ъгъла: от динамична гледна точка (конфликт между наличните сили), от икономическа гледна точка (количество на изразходваната енергия) и оттопичес-ка гледна точка (структура на личността). Така Фройд достига до създаването на своята теория, непрекъснато преработвана и развивана, чиито основни принципи ще споменем: 1. Всяко поведение има за цел премахването на мъчително дразнене (принцип на удоволствието); външният свят налага някои условия, които трябва да бъдат отчитани (принцип на реалността); значимите преживявания имат склонност към възпроизвеждане (тенденция към повторение). 2. Психичният апарат се състои от три инстанции: То (съвкупност от първичните нагони, подчинени на принципа на удоволствието), Свръх-Aз (съвкупност от интериоризираните морални забрани) и Аз, чиято функция е решаването на конфликтите между нагоните и външната действителност или между То и моралното съзнание. 3. Когато Азът не успява да приспособи задоволително субекта към средата му или да" удовлетвори потребностите му, настъпват разстройства в поведението: регресия, невреиза, психосоматични разстройства, престъпност и т. н. Психоаналитичното лечение, което първоначално се прилага само при възрастни с неврози, постепенно се въвежда и при лечението на деца, престъпници и шизофренно болни. Но психоанализата не се задоволява да бъде само терапия. Тя е и наука, обясняваща човешкото поведение и предоставяща плодотворни хипотези на различни хуманитарни науки: - педагогика, социология, антропология.