Теоретичен модел, създаден от 3. Фройд за представяне и онагледяване функционирането на психичния живот. Фройд създава две теории за психичния апарат. Първата, формулирана през 1900 год., разглежда психичния апарат по модела на рефлексната дъга с една сензорна крайна точка и с една двигателна крайна точка. Възприятията (сензорният полюс) отлагат в нашата психика впечатления, много от които почти никога не стават съзнавани. (Тази несъзнавана система е седалище не само на забравените спомени, но и на вродените нагони и на някои желания.) На двигателния полюс се намира пред-съзнаваната система. Несъзнаваното и предсъзнаваното са разделени от цензурата», която регулира прехода между тези две системи. Втората теория за психичния апарат, представена през 1923 год., коригира някои слабости на първата. Тя различава три „инстанции" в личността: 1. Азът, който е свързан с възприятията, регулира протичането на психичните процеси във времето и ги подлага на проверката на реалността; 2. То, където бушуват нашите първични нагони, които Азът би искал да подчини на властта си; 3. Свръх-Азът, който се изразява чрез морала. То е подчинено на принципа на удоволствието, Азът - на принципа на реалността.
