Значително намаляване или изчезване на двигателната способност. Обикновено парализата се дължи на увреждане на главния мозък (централна парализа), на гръбначния мозък или на периферен неврон (периферна парализа), но може да бъде и последица от мускулно увреждане (например миопатия) или дисфункция на нервномускулната връзка (миастения). Измежду разновидностите на парализата общата прогресивна парализа заема особено място, защото се характеризира не толкова с двигателна недостатъчност (речеви трудности, треперене на ръцете), колкото с психични разстройства. Предизвикана от бледата спирохета на сифилиса (дифузен менингоенцефалит), в психичен план тази болест се проявява с прогресивна амнезия, която може да стигне до пълна липса на ориентация във времето и пространството, с упадък на интелекта и на моралното чувство, с промяна в афективността (по посока на разнежване или на безчувственост); понякога се появяват налудности (налудност за величие, хипохондрия) и болният върви към пълна деменция. Прогнозата на общата парализа, която някога е била свързвана с фатален край, е променена от употребата на пеницилина в ударни дози. Друг тип парализа може да се наблюдава при хора без нервно увреждане (интегритет на рефлексите). Става дума за функционално потискане с невротичен произход, както при хистеричната парализа, която се лекува чрез психотерапия.
