Съвкупност от изследвания, които целят методичната организация на труда и оборудването му с цел системата „човек -машина" да бъде направена възможно най-ефикасна. Тази наука, породена от нарастващите трудности при професионалния подбор, се опитва да определи условията за адаптиране на труда към човека. Вместо да изискват от работника да се адаптира към машината и заобикалящата го среда, работни групи от психолози, инженери, физиолози се опитват да променят последните, като отчитат човешкия фактор. Тези проучвания помагат за намаляване на умората и трудовите злополуки, като се намалява горещината и излишния шум, като се заменят неефикасните сигнали с подобри, като се промени разположението на средствата за контрол и т. н. Първоначално занимаваща се с проблемите на индивидуалното работно място и отделния цех, днес ергономията се насочва към функционирането на цялото предприятие. В края на осемдесетте години интересът се измества към социалната организация на труда и неговите социологическо-психологически фактори, какъвто фактор е например участието на работника в концепцията за неговата трудова задача (П. Казамян, 1987).
