Невроза

   Психично разстройство, което не засяга основните функции на личността и което субектът осъзнава болезнено. Фобийните разстройства (например агорафобията), тревожните състояния (паника, натрапливост и т. н.),хистерията са основните неврози. Невротичните състояния, които са много разпространени, имат някои общи характерни черти: невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (ирония...) или на себе си (опити към самоубийство), страда от разстройства на съня (инсомния или хиперсомиия), от сексуални разстройства (фригидност или импотентност, системно въздържание или мастурбация) и прекалено бързо се уморява. Неговото действително изтощение е последица от не-съзнаваните усилия, които полага в борбата срещу сексуалните нагони и агресивността си. Всичките му невротични симптоми в последна сметка са символичен израз на вътрешната драма, която се разиграва в него и която е неспособен да овладее, тъй като основните елементи убягват от ясното му съзнание. Понятието конфликт* е основополагащо; то се среща във всички теории, които обясняват неврозата (освен в тази на П. Жане) 1. Рефлексолозите, следвайки И. П. . Павлов, създават с експериментална цел неврози у живбтнкгге, като ги поставят в конфликтни ситуации. След като създадат условен рефлекс у животно да реагира различно на вида на кръг (с който се свързва възнаграждение) и на елипса (разтърсване от електрически ток), те постепенно намаляват големия диаметър на ' елипсата, докато я направят трудно различима от кръга. В този момент животното, което не знае как да реагира, става тревожно, неспокойно и проявява множество психосоматични разстройства. 2. Според психоаналитачната теория вътрешният конфликт, който противопоставя нагонните сили на „То" на моралните инстанции (Свръх-Аза), предизвиква тревожност, срещу която субектът се опитва да се бори, като мобилизира някои неадекватни защитни механизми. 3. Културалистките тези (Хорни) допълват възгледите на Фройд, като ролята на отключващ механизъм играе социалният натиск (семейни, брачни, икономически отношения). У някои невротици се открива наличие на наследствена обремененост или на действителни социално-икономически трудности, но постоянната характеристика, която се среща при всички невротични субекти, е от психологическо естество: на всички липсва афективна зрялост, поведението им в зряла възраст е като на деца, реагират неосъзнато на конкретните (професионални, сексуални, социални) ситуации според детински критерии и в зависимост от чувствата на привързаност или омраза, породени още в детството им. Неврозата, която може да бъде отключена от емоционален шок (при бомбардировка, смърт на близък човек, неуспех в училище), от материални трудности или преумора, рядко се приема от обкръжението като действителна болест. Родителите (и дори някои лекари) не разбират това психично заболяване, за което няма определена органична причина; дори болният не знае причините за своя дискомфорт и за своя невротичен страх. Лечението, което е главно психологическо, може да бъде под формата на морална подкрепа, но най-добри резултати се получават чрез психоанализа. Природата на неврозата е^азлична от тази на психозата, тъй като болният осъзнава състоянието си, а психотикът си построява въображаема делирна реалност, която приема за действителност.