Принцип, регулиращ функционирането на психиката, който обслужва същите цели, както и принципът на удоволствието, но с отчитане на външната реалност. Адаптацията към външния свят е една необходимост. От тази необходимост се раждат вниманието, паметта, съждението. Под влияние на опита и възпитанието, човек се научава да отлага дадено удовлетворяване, да се отказва от незабавното удоволствие, за да избегне страдание или за да получи върхово удовлетворение по-късно. Реалността постепенно моделира индивида, който успява да замести принципа на удоволствието с принципа на реалността.
