Глобално и прогресиращо отслабване на психичната дейност, дължащо се на органично увреждане на мозъка. Деменцията се характеризира преди всичко с психична детериорация. Засегнати са всички функции. Полето на съзнанието се стеснява, вниманието и паметта отслабват, способността за разсъждаване е нарушена (човек краде посред бял ден бъчва с вино, дотъркалва я до дома си, като търси помощ от двама полицаи, и т. н). Деменцията обаче не може да бъде приравнявана с умствената изостаналост; последната е свързана със застой на интелектуалното развитие, докато деменцията представлява деградация на психичния живот. Дементният субект, казва Ж. Е. Ескирол, е обеднял богат човек, докато страдащият от идиотия винаги е бил беден. Едновременно с интелекта са засегнати ефективността, настроението, чувството за морални ценности, с което се обясняват някои правонарушителни актове (като например кражба от магазин или посегателство срещу чистотата на нравите) и инфантилно поведение: колекционизъм, конфабулиране, ефективна лабилност, импулсивност и т. н. Демент-ният синдром е проява на различни мозъчни увреждания. Някои от тях, като туморите, са сравнително локализирани и при аутопсия се виждат с просто око; други са дифузни, както при артериосклерозата. Някои форми на деменция са лечими. Може да се постигне значително подобрение чрез премахване на причината им (тумор, хидроцефалия, сифилистична инфекция). Но дегенеративните деменции (сенилни и пресенилни), артериосклеротичната деменция, както и други деменции отразличен произход са нелечими. Броят на хората, засегнати от дълбока деменция, във Франция през 1986 год. е бил 300 000. Според А. С. Шенк (1987) броят им в САЩ е 2,5 млн. Повечето от болните са на възраст над 60 години.
