Повече или по-малко продължително болестно състояние, характеризиращо се главно с потиснато настроение и спадане на тонуса и енергията. Тревожен, уморен и обезкуражен, страдащият от депресия не може да се противопостави дори и на най-малката трудност и поради това не предприема инициативи. Той страда от своята немощ и има впечатлението, че интелектуалните му способности, и по-специално вниманието и паметта му, са отслабнали. Чувството за малоценност, което произтича от това, увеличава неговата меланхолия. Наред с конституционалните депресивни състояния, които са относително редки, се различават реактивните депресии по отношение на житейските трудности (конфликт с началника, със съпруга или съпругата, с децата; загуба на любим човек, на работата; раздяла, самота и т. н.). Преумората, прекалено строгият режим на хранене, намаляването продължителността на деня (Розентал, 1985) също могат да предизвикат нервна депресия. Според данните на Световната здравна организация от 5% до 10% от световното население страда от депресивни разстройства в настроението. От проучване на Френския институт за сондажи на общественото мнение се вижда, че през 1987 год. във Франция'е имало 6-7 млн. души, страдащи от този синдром. Най-засегнати са семейните жени (60%), представителите на работническата класа и хората с висока степен на образование (преподаватели, ръководни кадри, директори на предприятия) в зряла възраст (45 до 54 години). Децата също страдат от депресивни разстройства. Обикновено те се изразяват в нарушения в настроението (отегчение, незаинтересованост, безразличие) и разстройства в поведението (нестабилност, агресивност, противопоставяне, намаляване на_успеха в училище, булимия или анорексия, понякога енуреза). Причини за тези разстройства могат да бъдат неприятностите на родителите (уволнение, болест и т. н.). Анаклитична депресия (Р. Шпиц) се нарича съвкупността от физически и психични смущения, настъпващи постепенно у бебе, което е отделено от майката, след като е имало с нея удовлетворяващи го отношения поне през първите шест месеца от живота си. Най-напред капризно и плачливо, детето стига до отхвърляне на всякакъв контакт с хора, спи лошо, не се развива в психомоторно отношение, губи от теглото си; след третия месец лицето му се сковава в изражение на тъга, погледът става безизразен, плачът престава и то изпада в състояние на летаргия. Ако раздялата не надвиши 3 — 4 месеца, тези разстройства може да изчезнат. След тази граница прогнозите за развитието на детето са мрачни.
