Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Комплекс

Съвкупност от несъзиаванн стремежи, която детерминира нагласите на индивида, поведението, сънищата му и т. н. За много хора съдържанието на това понятие остава неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, който противопоставя моралното съзнание на сексуалните и агресивните нагони, други - че е предизвикан от силен шок от сексуално естество. Почти всички смятат, че това е болестно явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитичната терминология тази дума означава съчетание от индивидуални черти, желания, емоции, чувства, противоречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността. Формирането на комплексите става през първите години от живота. В основата им винаги се открива двойката обич - омраза. Те не са патологични, но могат да станат такива вследствие на промените, които претърпяват, или на вторична хилертрофия. Когато не получат нормално разрешение, те предизвикват харак-терологични разстройства у децата и намират продължение в нервни разстройства у възрастните. Всяко важно събитие в житейската история на детето е в състояние да предизвика формирането на комплекс. Раждането на следващо дете в семейството например предизвиква поредица от промени в нагласите на всеки от членовете му. По силата на обстоятелствата майката, която е погълната от грижите по новороденото, се отвръща от по-голямото дете. То се чувства фрустрирано и става ревниво и агресивно към по-малкото. То също така желае майката да не обръща повече внимание на бебето. Измъчвано от противоречиви чувства, от любов и омраза, от желание за помирение и агресивност, голямото дете изпитва тревожност. Понякога регресира, не иска да ходи на детска градина, доставя си автоеротично удовлетворение, започва да говори като бебе, да се напикава. За него това е мъчително, травмиращо изживяване, което определя поведението му и формирането на „комплекс за натрапничество" (Ж. Лакан). Впоследствие всичко може да бъде изгладено, но в психиката на детето остава следа, която може да бъде реактивирана от следващи сходни изживявания. То става чувствително към несправедливостта, непокорно, авторитарно или покорно, егоистично или алтруйстично - според темперамента си и възпитанието. Характерът му се формира в зависимост от фрустриращата ситуация, личността му организира и включва мотивациите и постъпките, диктувани от комплекса. Несъзнаваният протест срещу присъствието на „натрапника" години по-късно може да се пренесе > социалната област и да се прояви например в нетърпимост към някои хора, възприемани като съперници.